Стюарт Уудс - Бялата стока

Оставаха два часа до Хаити, Кат се отърси от мислите си и погледна уредите. Следеше всичко след като Блуи заспа. Показанията бяха стабилни и скоростта им беше точно колкото трябваше — сто петдесет и шест мили. Разходът на гориво беше петдесет и шест литра на час. До Айдълуайлд оставаха малко над петстотин мили. Скоростта им спрямо земята беше показана на лорана като сто двадесет и осем мили. Кат огледа сепнато останалите уреди и когато установи, че всичко е нормално, раздруса Блуи.

— Какво има?

— Лоранът показва по-ниска скорост спрямо земята, отколкото е въздушната ни скорост. Насрещен вятър ли има?

Блуи погледна таблото.

— Мамка му! Прав си. Имаме насрещен вятър, и то със скорост тридесет мили.

Сравни времето, което им оставаше до делта, с това, което показваше горивомерът, и изруга:

— Мамицата му! Ако се изкачим, вятърът ще се усили, ако слезем, може и да отслабне, но на по-малка височина ще изразходваме повече гориво. Най-добре сме си тук, но и това не е готино. Ще се свършат резервите. Ако вятърът запази тази скорост и ако ние гасим двигателя, ще достигнем брега с гориво, необходимо за шестминутен полет.

— Това достатъчно ли е да се доберем до Айдълуайлд?

— Може би — отговори Блуи кисело. — Вече не можем да се връщаме. Трябва да летим напред и да се надяваме на най-доброто. Ще намаля мощността до петдесет и осем процента. Това е най-ефективната настройка, но намалява още четири мили от скоростта ни и къса от резервите ни за прозореца за Айдълуайлд. А там не трябва да закъсняваме. Може би вятърът ще отслабне и може би горивомерът е неточен в наша полза.

„Или — помисли си Кат — може би вятърът няма да отслабне и горивомерът е неточен, но не в наша полза. Може би ще трябва да изоставим самолета или ще закъснеем за Айдълуайлд и ще ни свалят с картечница.“

— Хайде да изпомпваме допълнителното гориво в резервоарите на крилете — каза Блуи, като опипваше горивната помпа.

Летяха, без да говорят, в продължение на един час. Скоростта им спрямо земята спадна с още три мили. Насрещният вятър се усилваше.

Блуи подаде отново газ.

— Трябва отново да преминем на пълна мощност. Времето изтича.

Самолетът летеше към Южна Америка. Небето на изток придобиваше розов цвят. Блуи направи допълнителни настройки на лорана и каза:

— Изглежда, ще имаме гориво за четири минути, като минем над брега.

Кат не каза нищо. Искаше му се вятърът да отслабне, самолетът да лети по-бързо и двигателят да гълта по-малко гориво.

Когато горивомерът отчете гориво за осемнадесет минути полет, Блуи извика:

— Брегът! Проклетият бряг! Няма да плуваме до сушата.

Кат видя кафява ивица земя, осветена от изгряващото слънце. Очите и на двамата скачаха от горивомера към колумбийския бряг. Струваше им се, че той се приближава твърде бавно.

— „Браво едно“, тук „Браво две“ — предаде по радиото Блуи. В отговор чу шум от статични смущения.

— Все още сме твърде далече — каза той. Посочи към лорана с отчаяно изражение. Светеше червена лампичка.

— Това означава, че сигналът е ненадежден.

Червената светлина угасна. Угасна и дисплеят на лорана.

— Намираме се на външната граница на веригата „Лоран“.

Дисплеят светна отново и угасна.

— „Браво едно“, тук „Браво две“. Чувате ли ме?

Единственият отговор беше шумът. Прелетяха над бреговата линия и Кат погледна към горивомера. Имаха гориво за две минути и половина.

— Ще поддържам този курс в продължение на пет минути, а след това ще започна да снижавам — каза Блуи с мрачно лице. Включи друго навигационно радио.

— Може би ще мога да узная радиалната ни скорост и разстоянието от кулата в Баранкуила.

Започна да човърка радиото.

— Дявол да го вземе, хващам сигнала им, но не и на оборудването за измерване на разстояния. Извън диапазона сме. Може би…

Както говореше, на уреда светна червена лампа.

— Корекция — каза Блуи, — не хващаме сигнала им. Какво ли може да се обърка още?

Сякаш в отговор на въпроса му двигателят прекъсна, след което заработи отново. Горивомерът показваше минута и петнадесет секунди. Двигателят прекъсна отново и горивомерът показа нула. Двигателят продължи да работи още половин минута, прекъсна и спря. Носът на самолета се наведе надолу.

— Ще се приземяваме — каза Блуи, но според Кат това уточнение беше излишно.

— Гледай дали от твоята страна има подходящо място за кацане. „Браво едно“, тук „Браво две“. Кат, обаждай се по радиото. Аз ще трябва да направя планер от тази щайга.