Стюарт Уудс - Бялата стока

Кат и Блуи бяха заредени много добре — като за лов на мечки. Тази мисъл окуражаваше Кат, но, от друга страна, го караше да се страхува от това, че самолетът е натоварен доста. Чувстваше се много нервен. Гледаше как Блуи включи светлините за рулиране и за кацане, спусна клапите на двадесет градуса, насочи самолета за излитане и бутна газта напред. Стояха на място със задействани спирачки, докато вибриращият двигател достигна пълна мощност, Блуи освободи спирачките.

Кат се ужаси от бавното ускоряване на самолета. Сечището може би не беше много по-дълго от триста метра, а те ги изминаваха бързо. Осветените дървета пред тях се приближаваха и това го плашеше. Движеха се със скорост двадесет и пет мили в час. Блуи дръпна рязко щурвала назад и самолетът се заклатушка нагоре под ъгъл, който според Кат не беше възможен. Сигурен беше, че самолетът ще загуби скорост. Блуи прибра колесника и самолетът се наклони още повече. След миг прелетяха над дърветата и австралиецът върна щурвала в нормално положение, за да позволи на самолета да набере скорост.

— Ето това е излитане над препятствие от къса писта — каза Блуи, доволен от себе си. — Запомни как беше — ъгълът и всичко останало. Може да ни потрябва някой ден.

— Благодаря за демонстрацията — отговори Кат, като попиваше с ръкав потта от челото си. Това беше много по-различно от упражненията на хубавата дълга писта.

Блуи зави рязко към Евърглейдс сити и продължи да лети ниско. След няколко минути, когато летището се появи в полезрението им, той започна да се изкачва, като в същото време се свърза по радиото със службата за полети. Обясни, че току-що са излетели от Евърглейдс сити и биха желали да регистрират полета си към Маратон във Флорида. След като планът на полета беше регистриран, Блуи се отпусна.

— Казах ти, че може да вдигне всичко, с което го натовариш — ухили се той.

— Вярвам ти — отговори Кат. — Защо ще кацаме в Маратон?

— Няма да кацаме — каза Блуи.

Наистина това беше глупав въпрос. Би трябвало вече да свикне с тези трикове. Блуи се беше престорил, че излита от Евърглейдс сити и щеше да се престори, че каца в Маратон. Полетният му план беше регистриран. Следващата им спирка щеше да бъде колумбийският полуостров Гуахира.

Един час по-късно Блуи се насочи към летището в Маратон, свърза се със службата по полетите и прекрати полетния си план, след което префуча на разстояние три метра от пистата. Изключи мигащите светлини, навигационното осветление, фара за приземяване и лампите на краищата на крилата, изкачи се на шестдесет метра и зави рязко на югоизток. Веднага щом прелетя над земята, Блуи наклони щурвала напред и се спусна към водата, което накара Кат да стисне зъби и да затвори очи в очакване на удара.

След като нищо не се случи, той отвори очи и запита с разтреперан глас:

— На каква височина сме?

— Предполагам, че на около пет метра — провлече Блуи.

Изведнъж префучаха край някаква яхта на не повече от тридесетина метра от страната на Кат.

— Оглеждай се за лодки — каза мудно Блуи.

— Естествено — отговори Кат. — Колко време ще поддържаме тази височина?

— През целия път покрай Куба чак до Испаньола — каза Блуи. — Поеми самолета.

Кат грабна щурвала. Блуи насочи вниманието си към лорана и набра нови координати.

— Не му позволявай да се изкачва! — нареди той.

Кат разбра, че несъзнателно беше дърпал щурвала назад. Опита се да се успокои.

— Наблюдавай водата, не висотомера — каза Блуи и пое управлението от успокоилия се Кат.

Блуи беше казал на Кат, че ще летят покрай Куба, надолу по Подветрения пролив 12 12 Пролив в Антилските острови между Източна Куба и Хаити. Дължина 80 км. — Б.пр. между Куба и Хаити, но не, че ще го правят на пет метра над водата. Беше му трудно да се успокои.

— На пясъчните рифове на Флорида има балон с четирикилометров кабел — каза Блуи, — вдигат го и наблюдават от него с радар. Тази вечер не е вдигнат, но трябва да стоим под радарите на Щатите и на Куба, докато излезем в открито море. Не искам някоя двойка от миговете на Фидел да ни използват за мишена.

В продължение на почти два часа самолетът се плъзгаше над морето. Очите на Кат обхождаха неясния хоризонт в търсене на кораби и лодки. По едно време видя светлини вдясно от тях. Предположи, че това е Куба, но не искаше да пита и да отвлича вниманието на Блуи. По-късно отдолу срещу тях се появиха светлини.

— Това е Хаити — каза Блуи, — след малко ще започнем изкачването.