Стюарт Уудс - Бялата стока

Блуи включи радиото, свърза се с Агенцията за обслужване на полетите в Атланта и разтвори летателния план.

— Регистрирах полета до Евърглейдс сити — намигна той, — но няма да кацам там.

— Къде ще кацнем? — Кат се опитваше да стабилизира самолета на деветстотин метра.

— В едно малко място наблизо. На един приятел е — отговори тайнствено Блуи. — Ще видиш. Когато стигнеш Стоун Маунтин, завий вдясно на 180 градуса и поддържай височината. Трябва да минем покрай контролната зона на Атланта, преди да се изкачим на крейсерска височина 11 11 Пътуване на височина, която позволява умерена и икономична (крейсерска) скорост. — Б.пр. .

Двадесет минути по-късно Кат се изкачи на две хиляди и седемстотин метра и отпусна газта. Блуи включи навигационния уред „Лоран“ и набра трицифрения код Х01 на Евърглейдс сити. Натисна два бутона на автопилота и се отпусна на облегалката.

— Окей. Пускай щурвала.

Кат се подчини и самолетът започна да лети на автопилот.

— Голяма работа е лоранът — ухили се Блуи. — Ще ни закара направо в целта на две хиляди и седемстотин метра и ще ни покаже скоростта ни спрямо земята и оставащото разстояние. Аз ще поспя. Събуди ме, когато стигнем на около осемдесет километра от Евърглейдс сити.

Отпусна облегалката назад, придърпа над очите си периферията на шапката и заспа моментално.

Кат гледаше таблото с уредите. Това беше най-големият самолет, който бе управлявал, и той остана доволен от себе си. Добро отлепяне, стабилно изкачване — инструкторът му би се гордял с него. Облегна се и започна да гледа чистото утро над Джорджия и зелената, осеяна с езера земя под него. Лоранът показа оставащото разстояние и скоростта им спрямо земята — сто и седемдесет мили в час. Изглежда, имаха благоприятен вятър и може би това беше добър признак.

Когато стигнаха над Южна Джорджия и блатото Окефеноки, Блуи отвори едно око, погледна уредите и отново заспа. Вдясно от тях се появи брегът на залива на Флорида, след това областта на Тампа и Сейнт Питърсбърг. След три часа летене Кат събуди Блуи.

— На осемдесет километра сме от Евърглейдс сити — каза той на австралиеца.

— Добре — отвърна Блуи, като се прозяваше. Прегледа уредите отново, извади подробна карта на Флорида и посочи някакво място на запад от Евърглейдс сити.

— Мястото на Спайк е някъде тук.

Кат погледна картата.

— Това е Евърглейдското блато! Как ще се приземим там?

— О, ако трябва, ще кацнем върху някой крокодил — засмя се Блуи. След няколко минути се обърна към Кат: — Намали мощността за спускане със сто и петдесет метра в минута. Лоранът и автопилотът все още ни водят към летището.

Кат отпусна газта и носът на самолета се наведе.

— Виждам летище право срещу нас — каза той след няколко минути.

— Това е мнимата ни цел — отговори Блуи. Изчака още пет минути и се обади на Службата за полетите: — Обажда се едно-две-три Танго. Виждам летището. Моля, прекратете полетния ми план.

Смени честотите и продължи:

— Диспечерска служба при Евърглейдс, едно-две-три Танго се намира на пет мили от писта едно-пет.

Обърна се към Кат и каза:

— Изключи автопилота и се престрой за едно пет. Изпълни нормално приближаване.

Бяха на две мили от пистата.

— Спусни колесника. Клапите на десет градуса. Понижи скоростта до сто.

Като остана една миля, Блуи нареди:

— Клапи на двадесет градуса, осемдесет мили в час. Поддържай тази скорост и се насочи към края на пистата.

Близо до края на пистата Кат започна маньовъра за приземяване, но Блуи пое щурвала от него.

— Дай го на мен — натисна бутона за предаване и каза: — Диспечерска служба при Евърглейдс, едно-две-три Танго се приближава.

Даде пълна газ, повдигна клапите и прибра колесника. Изкачи се на тридесет и пет метра и направи остър ляв завой.

— Поеми самолета — каза той на Кат. — Поддържай тридесет и пет метра.

— Тридесет и пет метра?

Кат пое управлението, Блуи започна да набира на лорана нови данни за географска дължина и широчина.

— Готово — каза той, като включи автопилота и натисна бутона за поддържане на височината. — Остави управлението на автопилота и се оглеждай за диспечерски кули.

Кат насочи погледа си към хвърчащото под тях блато.

— Господи, Блуи! — каза гой. — Трябва да поддържаме сто и петдесет метра над най-близкото препятствие. Разрешителното ли искаш да ти вземат?

— Ти се шегуваш — изпръхтя Блуи. — Какво разрешително?

Кат трябваше да спре да мисли за федералните разпоредби за въздухоплаването и да се оглежда за препятствия по пътя им. Според лорана до целта им оставаха четиридесет и три километра.