Стюарт Уудс - Бялата стока

— Моля, сложете парите вътре, докато аз подписвам документите.

Авери даде знак с глава и охраната започна да слага парите в куфара.

— Най-напред подпишете чек за два милиона — каза Авери и подаде някакви документи към Кат.

Кат подписа чека.

— Приготвил съм документ за снемане на всякаква отговорност от страна на банката. Разбирате, че ние обикновено не работим по този начин.

Кат подписа документа. Установи, че парите се събраха в куфара като остана малко място. Беше изчислил правилно.

— Сега всичко е наред — каза Авери. — Бих желал нашите пазачи да ви изпратят до колата. Знаете, че това не е най-безопасния квартал.

— Благодаря — отговори Кат. — Благодаря и за това, че свършихте всичко така бързо.

Авери го изпрати до вратата и каза:

— Мистър Катлидж, ако имате някакви неприятности, ще направя всичко възможно да ви помогна.

— Благодаря ви, мистър Авери, но нямам неприятности. Просто трябва да направя някои сделки в място, където няма банкови услуги. Моля ви, не се тревожете повече.

Пазачът го изпрати до колата, като се оглеждаше нервно. Кат си помисли, че би могъл да е по-незабележим самичък. Когато влезе у дома си, телефонът звънеше.

— Ало?

— Блуи е. Готово е за утре. Ти оправи ли всичко?

— Мисля, че да. Трябва само да си опаковам багажа. Какво ще ми трябва?

— Летни дрехи за навсякъде, с изключение на Богота, ако отидем там. Богота е над две хиляди и петстотин метра надморско равнище. Студено и дъждовно. Един шлифер ще е достатъчен. Вземи и делови костюм в случай, че трябва да впечатлим някого.

— Окей. Още нещо?

— Имаш ли пистолет?

— Не.

— Купи си един. Заговорихме за пистолети, та купи един и за мен. Вземи ми „Магнум .357“ с около четириинчов барабан и раменен кобур. На себе си вземи каквото ти подхожда.

На Кат му прилоша леко от мисълта за оръжия. Бяха го простреляли с последното оръжие, което притежаваше.

— Наистина ли смяташ, че трябва да бъда въоръжен? — запита той.

— Точно така. Аз бих понесъл и базука, ако можех да я сложа в раменен кобур.

Кат отиде до магазина, от който беше купил малката пушка за яхтата. Мястото изглеждаше като някаква страна на чудесата на смъртта и в него имаше всевъзможни видове оръжие. Избра един „Магнум“ за Блуи, но се поколеба, когато избираше пистолет за себе си. Стреляше отлично с карабина, но единственият пистолет, с който беше стрелял някога, беше автоматичният 45-и калибър в казармата. Не желаеше нещо толкова голямо като „Магнум“ и накрая прие по препоръка на продавача един доста скъп деветкалибров автоматичен „Хеклер и Кох“, защото беше лек и имаше магазин с петнадесет куршума. Купи кобури и по една кутия с патрони. Излезе от магазина, носейки всичко в кафява пазарска чанта. Чувстваше се глупаво.

Към седем сутринта бяха натоварили всичко и Кат обиколи самолета с Блуи, като научи в какво се състои предполетният преглед.

— Вземал си уроци, а? Колко часа имаш? — запита Блуи.

— Около шестдесет. Трябваше да премина проверовъчен полет за частна летателна книжка преди две седмици, но всичко това ми попречи.

— Окей. Ти карай. Да видим колко те бива.

— Какво?

Блуи го натика на лявата седалка и се настани до него.

— Не се различава чак толкова от тренировъчния самолет, на който си се учил. Имаш две копчета повече — едното за колесника, а другото за постоянна скорост на витлото. Във всеки случай аз съм най-печеният инструктор, който е минавал насам.

Кат вдигна рамене.

— Предполагам, че разрешителното ми от курса е валидно още.

Закопча се и запали двигателя, а Блуи четеше от списъка и му посочваше някои неща. Кулата все още не беше отворена, те провериха посоката на вятъра и се придвижиха до пистата. Блуи съобщи за излитането по радиочестотата на службата за известяване на обикновените полети и направи знак с глава.

— Тръгваме. Пълна газ.

Кат бутна лоста за газта напред и се възхити на пъргавината, с която самолетът набираше скорост. Според инструкциите дръпна щурвала към себе си при шестдесет мили в час и самолетът се вдигна във въздуха.

— Прибери колесника — нареди Блуи. — Вдигни клапите. На сто и петдесет метра височина намали газта до седем атмосфери налягане в тръбопровода — манометърът е там — и върни витлото на двадесет и четири хиляди оборота в минута.

После погледна в картата и каза:

— Сега започни ляв завой и се насочи към Стоун Маунтин. Изкачи се на деветстотин метра.

Кат стори това и видя огромната буца гранит, която беше Стоун Маунтин, извисяваща се над облак от утринна мъгла.