Стюарт Уудс - Бялата стока

— Предпочитам да пестя време. Ще купим каквото поискате — каза Кат.

— Започвам да търся от днес. Имаш ли кола за мен?

Кат отиде до бюрото си и взе една връзка ключове. Подхвърли ги към Холанд.

— Отвън има един мерцедес комби.

Холанд опипа костюма си.

— Ще трябва да си взема и някакви дрехи.

Кат извади един пакет с няколко навързани пачки от чекмеджето и го подхвърли към Холанд.

— Това са първите десет хиляди, мистър Холанд. Наемам ви.

— Наричайте ме Блуи — протегна ръка австралиецът и се усмихна.

— Аз съм Кат. — Харесваше този човек, но все още се чувстваше неловко, след като знаеше какво е правил преди. Сега му даваше десет хиляди долара и мерцедеса на Кейти. Какво пък, помисли си той, никога не би се справил сам. Нуждае се от Блуи Холанд и ще трябва да му се довери.

Същата вечер Кат лежеше в леглото си и гледаше тавана. Затвори очи и се опита да си представи лицето на Джинкс, но това не беше лицето, което беше видял за последен път. Беше по-младо — Джинкс на дванадесет или тринадесет години. Не можеше да оформи в съзнанието си образа й от по-късните години. Започна да се пита дали не би го забравил съвсем.

— Идвам, детето ми — каза гой в тъмнината. — Идвам да те прибера.

— Кат? Блуи е. Мисля, че намерих нашия самолет.

— Чудесно, Блуи. Колко ще ми излезе?

— Около седемдесет и пет хиляди — това е продажната цена. Ще трябва да се направи годишен преглед за около петстотин до хиляда, да се купят навигационен „Лоран“ и горивомер — кажи го, още шест хиляди. Необходими са и някои промени в горивната система. Значи общо около деветдесет хиляди.

— Да. Звучи добре. Мога ли да го видя?

— Разбира се. Аз също искам да го видиш. Аз съм на… как се казва това загубено летище?

— „Пийчтрий Декалб“?

— Точно така! Самолетът е пред кулата. Боядисан е в червено и бяло. На опашката му има номер 123 Танго.

— Вече ми харесва — засмя се Кат. — Ще бъда там след половин час.

Когато пристигна, Кат паркира колата близо до кулата и започна да търси лек двумоторен самолет с такъв номер на опашката, но без успех. Блуи излезе от някакъв хангар и посочи един самолет. Кат спря погледа си върху едномоторен „Чесна“ и се закова на място.

— Исусе Христе! Блуи, искаш да летим над хиляда мили океан в едномоторен? Това нещо не е много по-голямо от дребосъка, на който се учих да летя.

— Слушай, приятел — каза снизходително Блуи, — нека ти обясня някои неща за самолетите. Първо, нивото на авариите с фатален изход при едномоторните и двумоторните е еднакво. Второ, при неизправност в двигателя на двумоторен ще имаш големи трудности с управлението. Необходимо е много време да се научи човек да лети на двумоторен с единия двигател, а където съм бил аз, не предлагат подобен вид занимания. Пък и едномоторният има известни предимства при горивото. За прелитане над вода предпочитам един добре поддържан едномоторен.

— Ами…

— Това е „Чесна 182 ПК“. ПК означава прибиращ се колесник. Тоя е много по-добър от сто петдесет и двойката, на която си се учил. Вдига сто и осемдесет мили в час и мога да го приземя и отлепя на 230-метрова писта. Може да вдигне всякакъв товар при пълен с гориво резервоар, а самолетите, които могат да го направят, не са много. Двигателят му е навъртял само четиристотин часа, а е предназначен за две хиляди часа между ремонтите; оборудването му е добро и има резервоари за дълги разстояния. Плащаме около пет хиляди над пазарната цена, но бързаме, а и такива хубави самолети не се намират лесно. Ако ти се виси тук още две-три седмици, докато намеря подходящ двумоторен и се науча да летя на него с един работещ двигател, нямам нищо против, но това тук е дяволски добър самолет. Какво мислиш да правиш?

Кат вдигна ръце и му показа, че се предава.

— Купуваме го.

— Добре. За колко време можеш да се върнеш тук с чек за седемдесет и пет хиляди долара, които трябва да платим на „Епс еър сървиз“?

— Ще трябва да остане за утре сутринта — каза Кат, след като погледна часовника си.

— Хубаво. Ще ги накарам да започнат годишния преглед. Ако механикът не срещне някаква неочаквана трудност, ще можем да излетим след около три дни.

— Толкова много?

— Това е добър срок за годишен преглед и монтаж на допълнително оборудване. Ще спрем и във Флорида за сал. Ще те закарам в Колумбия след по-малко от седмица, ако нямаме ураган.

— Добре. Получаваш парите утре сутринта.

— Кат, ще трябва да вземеш доста пари със себе си.