Роджър Солсбъри поклати глава.
— Професията ти е толкова несигурна, толкова пълна с противоречия. Никога не съм разбирал закона.
— Аз пък жените.
В очите им танцуваха вълшебни, подмамващи пламъчета. Аз затаих дъх, а Роджър продължи да говори.
— Джейк, знаеш, че ти вярвам изцяло.
Божичко, навремето един клиент почна точно с тия думи, преди да ми бие шута.
— Така и трябва — отвърнах аз с небрежна самоувереност.
— Но не мога да кажа, че съм доволен от хода на делото.
— Слушай, Роджър. Това е психологическо състояние, което всеки ответник преживява по време на обвинението. Постарай се да не забравяш, че състезанието едва започва. Още не сме се развихрили. Почакай само да викнем за свидетел стария Чарли Ригс. Той е честен, сече му и пред него онова пиянде Уоткинс ще изглежда продажен касапин, какъвто си е всъщност.
— Сигурно.
— Май не си убеден.
— Ригс е на път да изкукурига от старост. Половината му приказки са на латински. И е някакъв си скапан съдебен лекар — или поне беше, преди да го пенсионират, — а не хирург-ортопед.
— Роджър, вярвай ми. Трябва ни не какъв да е лекар, а точно този. Чарли Ригс ще каже на заседателите защо умрял Филип Кориган. Тъкмо там е дупката в обвинението и през тая дупка мога да прокарам цял кавалерийски отряд.
Най-сетне двете жени вдигнаха платна и поеха към нашата маса. Едната ме гледаше втренчено изпод камара червеникава коса, която се спускаше до раменете й и продължаваше нейде към Мексико. Имаше кожа с цвят на карамел и лъскави абаносови очи. Гъстата, гарвановочерна коса на другата подчертаваше изящното, порцеланово личице. На едното й ухо висеше обеца като златен сперматозоид, а на другото — малко рогче от слонова кост и двете носеха впити в бедрата панталони и прекалено шроки тениски с грамадни подплънки на раменете.
— Може ли да седнем за малко на вашата маса ? — попита госпожица Карамелена кожа. Вместо маса изрече, масса .
Роджър Солсбъри надигна очи и се усмихна. Явно заплахата от присъда не бе успяла да замрази хормоните му. А и аз нямах нищо против да се позабавлявам. Напоследък животът ми бе пуст като хотел в Маями Бийч през юли. Най-напред обаче обмислих нещата набързо, защото знаех, че ме чакат няколко часа работа. Има си време за веселба, само че не и насред тежък процес. Исках да приключа с аутопсията на днешните събития и да се подготвя за утрешните показания на вдовицата. И все пак по стар, може би дори прастар рефлекс мисловният ми компютър стремително изчисли плюсовете и минусите, най-вече колко време бих загубил за цялата работа: флирт, забавления, креватна гимнастика, сбогуване и обещания за нови срещи. Не, прекалено дълго излизате.
Двете вече бяха седнали и Карамелената кожа бъбреше за бившия си приятел — колумбиец и ужасен негодник. Изрече го като неходник . Беше родом от Коста Рика, приятелката й — от Хондурас.
Изобщо не трябваше да водя Роджър в този лъскав крайбрежен квартал с безброй магазинчета, ресторанти и барове, нанизани покрай водите на Бискайския залив. Тук беше зона за свалки и двечките сигурно предполагаха, че сме излезли на лов — симпатични, добре облечени момчета под четиридесет години — докато всъщност търсехме единствено самота и място за ранна вечеря. Зад витрините на ресторанта разни млади адвокати, счетоводители и банкери се отправяха към околните барове и изпод разгърнатите им сака надничаха червени тиранти. Наместваха се върху табуретките, и подпрени на плота, очакваха да им сервират ледена „маргарита“ от хромирани машини, каквито човек очаква да види в някоя млекоцентрала, но не и в нормална кръчма. Наблизо млади жени — техни точни копия, само че със строги костюмчета или благоприлични рокли под коляното — стискаха плътно устни, сякаш пращаха всичко живо по дяволите и се мъчеха да демонстрират необходимия кураж и непукизъм, чрез който възнамеряваха да покорят света. Общо взето, нахакана тайфа от лъскави момчета и момичета.
— Карлос имаше моторница, викаше й „Цигарата“ — продължаваше да бъбри Карамелената кожа. — Караше като смахнато копеле. — Хопеле. — Душата си даваше за тая пуста лодка. Сега е във ФИЗ.
Солсбъри я изгледа с недоумение. — Федерално изправително заведение — поясних аз. — Сигурно е возил с лодката торби бял прашец.
— Si. Hizo el tonto. Правеше се на глупак заради другите. И como si esto fuera poco 1 1 Сякаш не му стигаше (исп.) — Б.пр.
, та биеше и мен. Връзваше ме и ме пердашеше с четка за коса. Отначало беше забавно, но после…
Читать дальше