Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Да не говорим за кариерата ти, агент Шепърсън.

Тримаран с шестима гуляйджии тихо се плъзна покрай ресторанта. И шестимата помахаха на клиентите вътре.

— Може и да има начин да ти помогна — рече тя след малко.

Стив зачака, искаше му се да е на някоя яхта, вместо да си разменя тук удари със Силите на злото — иначе казано, федералното правителство.

— Онази нощ имаше двама мъже, които чакаха да приберат делфините. Те работят като охрана в „Хардкасъл“.

— Запознахме се. Карат линкълн и предлагат на случайни минувачи да ги повозят.

— Клиентът ти иска ли да свидетелства срещу тях?

— Защо ти е моят клиент? Ти можеш да ги разпознаеш.

— Не и без да си разваля прикритието. Искаме да притиснем двамата и да спипаме шефовете на „Хардкасъл“ за договорна измама и рекет. Ако Наш ни сътрудничи…

— Смятай го за уредено. Къде са онези двамата?

— Не знаем, но ще ги открием.

— О, за бога! Аз съм насред процеса. Признаят ли го за виновен, ще е прекалено късно.

— По петите им сме.

— Да, както и на Осама Бен Ладен.

— Виж, Соломон. Ще направя всичко, което мога, за да помогна на Наш, но не мога да спра делото.

— А какво можеш?

— Да споделя информация.

— Слушам те.

— Държахме Гризби под наблюдение. Сандърс се отби през Делфинариума два дни преди нападението.

— Говори ли с Гризби?

— За две-три минути. На дока. Но не знаем какво са си говорили.

— Не е много, но все пак е нещо — рече Стив. — Гризби твърди, че никога не е виждал Сандърс преди нощта, в която го е убил.

— Още нещо, което не се каза — продължи агент Шепърсън — три нощи подред преди нападението Гризби извеждаше делфините в залива.

— Какво значи „извеждаше“?

— Към полунощ Гризби излизаше в канала с джет и водеше делфините до Хърикан Харбър. Оставаше ги да пренощуват и на сутринта ги връщаше през канала в парка. Едно и също всеки път.

— Защо? Защо ще прави това?

— Нямам представа — агент Шепърсън си допи студения чай от маракуя през сламката, докато не се чу сърбане. — Не изглеждаше да има някаква връзка с разследването ни на „Хардкасъл“.

— Може би няма — отвърна Стив. — Но може да се окаже, че има връзка с това защо Гризби е убил Сандърс.

— Тренирал ги е — каза Боби.

— Какво по-точно искаш да кажеш? — попита Стив.

— Господин Гризби сигурно е искал Спънки и Мисти да разберат, че ако някога напуснат канала, той ще дойде да ги вземе и ще ги заведе обратно в Делфинариума.

— Възможно ли е да накара делфините да го чакат?

— Когато ти ми кажеш да те чакам някъде, аз какво правя?

— Каквото си искаш.

— Спънки и Мисти не са като мен. Те се опитват да угодят. И искат да ги нахранят.

Стив караше по „Миракъл Майл“ в „Корал Гейбълс“ и говореше по телефона. Боби си беше у дома и гледаше видеокасета с инструкции по бейзбол, с изключен звук. Трябваше да вземе душ и да се приготви за вечеря. Традиция за събота вечер. Стив винаги водеше Виктория и Боби, в който ресторант си изберат, за да отпразнуват края на седмицата. Тази вечер беше ресторант „Сейнт Мишел“ в Гейбълс.

— Гризби е знаел, че Сандърс ще дойде да отвлече делфините — каза Стив. — Затова е уволнил пазача. Затова е имал пушка. Приготвил е всичко, включително безопасно място за делфините, където да се скрият, докато престане стрелбата.

— Има логика, вуйчо Стив. Загубил е двата си най-добри делфина преди и със сигурност не е искал това да се повтори.

Стив удари спирачки и отби до бордюра.

— Повтори го пак.

— Какво да повторя? Господин Гризби е загубил два делфина преди и…

— Това е, Боби. Случвало се е и преди! Паркът на Гризби в Калифорния е бил нападан и двете звезди на делфинариума са били освободени. Гризби е получил парите от застраховката и ги е използвал, за да отвори нов увеселителен парк тук. Това е липсващото парченце от втората загадка, което помага за разрешаването на първата.

— И какво е това парченце?

— Повечето хора не могат да направят разлика между два делфина, нали?

— Повечето хора не знаят какво да гледат.

— Но Сандърс е знаел.

— Аз също. Мисти има розов корем и белег на перката…

— Влез в интернет, хлапе. Намери „Подводен свят“ в Калифорния. Изрови какво са писали вестниците за нападението, стари сайтове, потърси къде може да има снимки на делфините на Гризби. Ако двете тогавашни звезди не са двойници на Спънки и Мисти, ще изям консерва с риба тон, без изобщо да я отварям.