Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Искам истината, Мей. Нито повече, нито по-малко.

— Ха!

— Хайде де! Би трябвало да си безпристрастна. Ти заемаш обществена длъжност, а моят клиент е член на обществото.

— Искаш безпристрастност? Добре тогава. Не мога да ти кажа със сигурност дали от медицинска гледна точка първият изстрел е щял да го убие.

— Не ти вярвам. Помагаш на твоя отбор, Мей, както винаги.

— И както винаги ти си пълно лайно.

— Моля те. Без простотии пред детето — рече Стив строго.

Боби избухна в смях.

— Това е изтъркано, вуйчо Стив.

— Мей, ще атакувам показанията ти заради предубеденост и пристрастие.

Очите на Мей проблеснаха под лилавите сенки.

— По дяволите, казвам ти същото, което казах и на агента от ФБР. Няма начин да се разбере със сигурност дали…

— Какъв агент от ФБР? Това е щатско дело.

— Много важно. Върви го кажи във Вашингтон.

— Хайде, Мей, кой е дошъл да те види?

— Агентка. Не си спомням името й.

— Имам нужда да знам кой се меси в делото ми.

— О, имаш нужди? Знаеш ли какво, Стив? И аз имам нужди.

— Боже, не го взимай лично. Виж какво, Мей, наясно съм. Всеки път, когато говориш с някого, си длъжна да го отбелязваш. Архивът е публично достояние. Ако трябва да си извадя съдебна заповед, ще го направя.

— Боби — рече Мей, — ще ми обещаеш ли, когато пораснеш, да не ставаш адвокат?

— Ще стана питчър от Висшата лига — обеща момчето.

Шест минути по-късно доктор Мей Линг бръкна в шкафа с папките и подаде на Стив неговата. Не му отне много време да намери това, което търсеше. От вътрешната страна на папката беше защипана визитка.

Констанс Шепърсън. Специален агент. Федерално бюро за разследване.

— Сега доволен ли си? — попита Мей.

— Каза ли ти защо ФБР се намесва в щатско дело за убийство?

— Каза ми, че разследва. Нищо повече.

— Констанс Шепърсън — каза Стив, сякаш името можеше да му подскаже нещо. — Какво друго можеш да ми кажеш за нея?

— От младите е. Знаеш ги какви са. Пълни с ентусиазъм, докато не ги преместят в Мисула или Рапид Сити.

— Кони Шепърсън — повтори Боби.

Стив го погледна.

— Констанс. Кони. Какво значение има, хлапе?

— Никакво. Вероятно приятелите й я наричат Кони.

— Да, вероятно. И какво от това?

— „Кони Шепърсън“ е анаграма на „Пешън Конърси“.

— Това значи ли, че днеска няма да можем да потренираме? — попита Боби.

— Напротив. Ще потренираме върху замаха — отвърна му Стив. — Трябва да замахнеш с цяла ръка, за да си помислят, че идва права топка.

Бяха в мустанга на Стив и се движеха надолу по „Саут Дикси Хайуей“ към „Коконът Гроув“.

— Няма ли да търсим агентката на ФБР? — попита Боби.

— В правата топка всичко опира до сила. Промяната на скоростта е измама. Обичам промените.

— Вуйчо Стив. Ами Кони Шепърсън?

— Сега ще се погрижим и за това.

Стив вдигна мобилния си телефон. Отне му малко време, докато се оправи с автоматизираното меню на местното подразделение на ФБР, но най-накрая успя да се свърже, с когото трябва, тоест с дежурния оператор.

— Агент Констанс Шепърсън, ако обичате? — каза Стив.

— Бюрото не работи днес, сър.

— Похитителите и банковите обирджии знаят ли го?

— Желаете ли да оставите съобщение, сър?

— Казвам се Стивън Соломон. Знам, че имате номера за спешна връзка с всичките си агенти. Затова, моля ви, свържете се незабавно с агент Шепърсън. Кажете й, че я каня на едно питие в шест часа в „Ръсти Пеликан“ на морската магистрала. Аз черпя.

— На среща ли каните агент Шепърсън, сър?

— В общи линии. Моля също така да й предадете, че ако не дойде, ще й изпратя съдебна призовка да се яви в съда, за да даде свидетелски показания по делото на Наш на открито заседание и повече никога няма да може да работи под прикритие в този град.

— Има ли още нещо, сър?

— Перуката и слънчевите й очила са у мен.

Стив затвори телефона и смигна на Боби.

— Може ли и аз да дойда, вуйчо Стив?

— Не. След тренировката искам да си починеш. Имаш мач утре.

— Не се иска кой знае каква енергия да стоиш отстрани на полето.

— Утре ще подаваш, хлапе.

— Треньорът знае ли го?

— Не. Но ще говоря с него.

— Да бе.

— Трябва да ми имаш доверие, Боби. За всичко. Днес в шест часа ще разреша делото на Наш. А утре, когато „Нападателите“ от Първа баптистка църква излязат на игрището, ти ще подаваш.

Слънцето се спусна към Евърглейдс и оцвети ивицата облаци с цвят на узрял нар. Неподвижната вода на Бискейн Бей проблясваше като диаманти. Щеше да е прекрасна вечер, ако не се налагаше да заплашва агент на ФБР, докато пиеха коктейли.