Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— На кого викаш лайно бе, глист такъв?

— Не. Казах го като комплимент.

— Защо искаш да ми правиш комплименти, малък педал такъв?

Боби усети, че лицето му пламва.

— Защото…

Ноавоно завря лицето си в неговото.

— Не се закачай с мен, пич.

Боби не можеше да търпи някой да е толкова близо до него, освен може би вуйчо Стив и Виктория. Имаше клаустрофобия, все едно го бяха впримчили в капан. От Чарли го лъхна и дъх на чесново хлебче.

— Знам всичко за теб, Соломон — усмихна му се гаднярската Чарли. — Майка ти те е държала в клетка за кучета. Сега е в някой затвор и прави шпакли под душа.

— Не е в затвора — Боби се дръпна. Чувстваше се хилав и слаб. Искаше да удари Чарли Лайното, да го цапне с всичка сила. Но знаеше, че Ноавоно ще го смели от бой.

Така че се обърна и избяга.

Оттогава вече цяла седмица Ноавоно го тормозеше здраво. Боби не го разбираше. Познаваше Чарли от неделното училище към Бет Ам. Беше ходил на рождени дни в дома му в Пайнкрест. Просторно имение с най-големия двор, който беше виждал. Моравата представляваше истинско футболно игрище с флагчета и врати. Зад един ред кралски палми имаше покрито с пясък игрище за професионален волейбол. В едното крило на къщата имаше зала за баскетбол с вдигащи се седалки и електронно табло за резултата. Отзад имаше басейн с кула за скокове плюс два тенис корта — осветени, разбира се.

„Защо на едно семейство му трябват два тенис корта? Или пет коли?“

Бащата на Чарли притежаваше верига от магазини за спортни стоки, което обясняваше всички фланелки, бухалки и топки, подписани от прочути играчи. Боби се ужасяваше от рождените дни на Чарли, които винаги се съсредоточаваха върху дивашки мачове по американски футбол и скапваща игра на баскетбол. Но никога нямаше плувни състезания — единственият спорт, в който що-годе го биваше.

Сега, докато се приближаваше към шкафчето си и усещаше втренчените гадни очи на Чарли Лайното върху себе си, Боби усети как стомахът му се свива. Учениците вече се стичаха към класните стаи.

— Ето го и човека дума — изгаври се Чарли. Бандата му от двойкаджии се почеса по топките и зачака. — Хей, дърдорко, как се казвам днес?

— Чарли. Казваш се Чарли.

— А ти как се казваш? Аспержа, нали?

Правеше си майтап със синдрома на Аспергер 9 9 Форма на аутизъм — Б.пр. . Тъпа шега.

Няколко от приятелите му се разсмяха. Боби стигна до шкафчето си, завъртя комбинацията на ключалката и отвори вратата. Чарли се облегна и вратата се тресна с все сила, за малко да откъсне пръстите на Боби.

— Ей! Спри!

— Слушай, загубеняко. Искам да се разкараш от отбора ми.

— Защо?

— Защото си пълно хахо? Не можеш да удряш. Не можеш да хващаш. Не можеш да мяташ. Искам да се махнеш.

— Но това е само лига на неделно училище.

— Само? Откъде мислиш, че набират играчи треньорите на гимназиите? Ще играя в „Гъливър“ или „Рансъм“, после в Университета в Маями и не искам разни ненормалници като теб да ми се пречкат в краката.

— Няма да напусна.

— Ще напуснеш, след като ти навра бухалката в задника.

Боби се зачуди дали да не отбележи колко педалски звучи това, но се отказа. Отвори отново шкафчето, извади учебника по обществознание, затвори шкафчето, завъртя ключалката и повтори:

— Няма да напусна. Не можеш да ме принудиш.

— Знам къде живееш, Соломон. Ти и твоят загубен вуйчо — той се обърна към агитката си. — Тъпакът живее в Саут Гроув, близо до Литъл Африка.

Боби никога не беше чувал да го наричат така, но, да, „Къмкуот Авеню“ беше на няколко пресечки от сърцето на африкано-американската част на „Коконът Гроув“. Опита да измисли какво да отвърне, нещо хапливо за социалното положение, но щеше да прозвучи прекалено тъпо, така че се отказа.

— Дори нямат басейн! — Чарли избухна в смях. — Къде плуваш, в обществения басейн ли? Някога хващал ли си краста?

Боби помисли да каже, че, да, понякога плува във Венецианския басейн в „Корал Гейбълс“, а друг път с делфините, но това щеше да предизвика само още обиди. Когато се сблъскаш с простотия, предразсъдъци и големи мускули, е най-добре да си мълчиш. Вуйчо Стив винаги така казваше.

— Знаете ли какво друго чух? Нашият словослагател си говорел с риби — Чарли ръгна Боби в гърдите. — Хайде, тъпако, кажи нещо на рибешки.

Боби искаше да отвърне: „Делфините на се риби. Те са бозайници. И никога не съм срещал делфин, който да е толкова тъп, колкото си ти.“

Но не го каза. Не каза нищо. Тръгна си, като реши как точно ще убие Чарли Ноавоно Лайното.