Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Въпреки че води развлекателни новини.

— Откакто напусна съда, татко, делата за убийство се превърнаха в развлечение.

— Е, тогава, преди да дадеш някакво изявление, се погрижи да си подготвиш теорията и темата за делото. После започни да им ги набиваш постоянно. Дръж си на твоето.

Хърбърт Соломон може и вече да не беше юрист — беше предпочел да се оттегли от съдийството и от адвокатурата, вместо да го разследват за подкуп, но умът му още беше остър като бръснач. Като адвокат и като съдия обикновено беше най-умният човек в съдебната зала и много добре го знаеше.

— Не че ще е лесно — додаде той. — От всичко, което чух, каузата ти е загубена. Обвинението е свършен факт.

Стив сниши глас, опита се да имитира дрезгавия тембър на баща си:

— Никое дело не е свършен факт, докато съдебните заседатели не отворят вратата и председателят не си затвори устата.

— Поне си ме слушал. Но трябва да се хванеш за нещо. Пукнатина в тухлената стена.

Още един от изразите на стареца му. Преди да стане главен окръжен съдия, господин Хърбърт Т. Соломон беше страхотен съдебен адвокат. Обичаше да казва, че работата на прокуратурата е да изгради тухлена стена. Яка и стабилна, тухла след тухла, да заглади хоросана и да я направи гладка и чиста. Защитата обаче не трябваше да си строи стена. Трябваше просто да претърси държавната за слаби места. Счупени тухли или изронен хоросан, нали точно затова е защита.

„Направи една малка пукнатина в стената, колкото да си провреш ръката, и можеш да срутиш цялото проклето нещо на земята.“

Точно така. Но понякога имаш шанс само да нарисуваш малко графити на старата стена.

— Е, с какво разполагаш? — попита Хърбърт.

— Хронологията на обвинението куца. Сандърс е бил там три или четири минути, преди Гризби да го застреля. Какво е станало през това време? Защо Сандърс ще бърка за пистолета си, когато Гризби е насочил пушка срещу него? И защо Гризби го е прострелял два пъти?

— Защо Гризби изобщо е бил там?

— Твърди, че е очаквал неприятности, след като Пинчър го е предупредил за Движението за освобождение на животните. Но защо е бил сам? Защо не е наел нов пазач? Или двама, или трима?

— Предполагаш, че Гризби не е искал да има свидетели?

— Просто задавам въпрос, татко, както ти си ме учил.

— Пазачът, който уж е напуснал, подкрепя ли твърденията на Гризби?

— Не можем да го открием. Изнесъл се е, без да предупреди хазяина си. После идва жертвата. Чарлс Сандърс, последен известен адрес — Денвър.

— Заради теб се надявам да има дълго досие.

Стив знаеше какво си мисли баща му. Когато защитаваш дело за убийство, винаги е от полза, ако жертвата е отрепка, която няма да липсва на спазващите закона, имащи страх от Бога граждани, като дванайсетте порядъчни граждани в ложата на съдебните заседатели.

— Не е осъждан — отвърна Стив. — Военен. Пенсиониран тюлен. Помощник-командир.

— Леле! Остава да ми кажеш, че е и герой от войната.

— Бронзова звезда за обезвреждане на мини в Персийския залив по време на Войната в Залива.

— Мили боже! А след това?

Стив вдигна рамене.

— Знам само, че е бил разпределен в Сан Диего, когато са дошли документите за пенсионирането му.

— Какви са били задълженията му?

— Флотът е засекретил всичко след Пустинна буря.

Хърбърт гаврътна питието си.

— Не се връзва. Награден морски офицер да се захване с изперкали природозащитници — той пак посегна към бутилката. — Тухлената стена не се е напукала още, но хоросанът леко се рони по края.

— Точно това си мислех.

— Боже, обичам хубавите загадки.

Вече бяха навлезли навътре. Стив наблюдаваше баща си. Присвитите очи на стареца гледаха съсредоточено хоризонта.

— Какво мислиш, татко?

— Заплетените дела са по-забавни, а това е направо един път. Стига да можеш да го задържиш.

— Продължавай.

— Можеш ли да накараш клиента си да се откаже от конфликта на интереси?

— Абсолютно. Той иска мен.

— Можеш ли да действаш с Виктория кротко?

— Мога да опитам.

— Тогава действай. Но не се разсейвай, синко. Става дума за „Държавата срещу Наш“. Не го прави Соломон срещу Лорд.

Виктория се нуждаеше от съвета на майка си.

„Как мога да победя Стив с делото на Наш и въпреки това да запазя връзката ни?“

Но както обикновено Айрини Лорд или Кралицата, беше потънала в собствената си мелодрама.

— Никога не са ме унижавали така — пухтеше тя. — Избраникът на дъщеря ми да ме съди.