Пол Ливайн - Адвокат в леглото

Стив искаше баща му да му помогне за делото на Наш, но вместо това той го нахока.

— Не ставай глупак — каза провлечено Хърбърт Соломон. — Не можеш да водиш дело срещу собствената си жена.

— Татко, не те питам дали да поема делото. Питам те как да го спечеля.

— Ореш много близо до памука, синко.

— Дай да караме без селски метафори, а? — Стив подхвърляше топка в новата ръкавица на Боби, за да направи кожата по-мека. — Не съм някой от приятелите ти по чашка в „Алабама Джакс“.

— Синко, имаш два конфликта на интереси. Ако изгубиш, клиентът ти може да подаде жалба за неефективна защита, защото преценката ти е компрометирана. И да спечелиш, и да загубиш, рискуваш връзката си с тази прекрасна жена.

Обут с омазани с боя брезентови къси панталони, Хърбърт стоеше до плота в кухнята на Стив и си слагаше лед в чашата. Четири кубчета. Точно като Синатра. После си наля три пръста „Джак Даниълс“ — ама все едно бяха пръстите на Шакил О’Нийл, а не неговите. Лицето му имаше тен, дългата му сребриста коса беше сресана назад и хваната на опашка. На Стив неговият роден в Савана баща му приличаше на генерал на Конфедерацията, макар и евреин. Хърбърт продължаваше да говори в заповедна форма, остатък от дните му като съдия във Флорида.

— По-добре остави Виктория да си води делото, синко, и се дръпни настрани, по дяволите. Недей да прецакваш нещата с това момиче, защото честно казано, тя умее да прави много неща по-добре от теб.

— Благодаря ти за подкрепата, татко — Стив върза топката с връв за ръкавицата. Ако джобът беше по-мек и по-дълбок, Боби вероятно нямаше да изпуска всички мързеливи подавания.

— Отпусни юздите, синко. Виктория има шанс да си създаде име, остави я да го направи.

— Ами аз?

— Ти имаше тази възможност.

— Хей, кариерата ми не е приключила. Още съм млад в сравнение с останалите адвокати.

— Искам да кажа само: постави връзката си на първо място, подкрепи момичето си.

— Явно гледаш „Доктор Фил“, защото никога досега не си ми казвал подобно нещо. А и ти със сигурност не подкрепяше мама.

— Дрън-дрън! Боготворях жена си и обожавах децата си.

— Не си подкрепил никого от нас, татко. Всяка вечер клиенти или вечери с асоциацията, или съдебни конференции. Вечно някъде, вечно зает с твоите си дела. Де да ми беше давал по десет кинта за всеки бейзболен мач или дипломиране, което си пропуснал.

— Не бъди такова мрънкало — Хърбърт вдигна чашата и пресуши половината. — Бях добър баща на теб и на непрокопсаната ти сестра.

— Ако някога решиш да го подложиш на гласуване, ще загубиш с две към едно.

— Семейството е най-важното нещо на света. И времето, прекарано със семейството, е безценно.

— Откъде идва всичко това? Да не крадеш карти за „Холмарк“ от дрогериите?

— Сериозно говоря, Стивън. Двамата с Боби сте моят живот. За вас живея.

— Наистина ли? Боби има бейзболен мач в неделя. Ще дойдеш ли?

— Неделя? — Хърбърт отпи глътка и се замисли. Стив чакаше. Трябваше да изчака три глътки. — Не, в неделя ще запушвам лодката.

— Ахаа.

— Освен това за какво съм му притрябвал на момчето да вися там?

— Няма никаква основателна причина, освен че те обича, татко.

Хърбърт можеше да каже: „И аз го обичам“. Вместо това си допи уискито. Хърбърт Соломон като модел на подражание — беше чудно, че можеше изобщо да изрази някакви чувства. Освен гняв де.

Хърбърт си наля още уиски и разклати чашата; кубчетата лед дрънкаха като тракащи зъби.

— Ако сме свършили, ще се излегна на дивана и ще погледам малко платени цици по кабела.

— Заповядай. Просто си мислех, че може да ми дадеш някой и друг съвет за защитата на дело за убийство по време на извършване на углавно престъпление.

— Няма начин да го защитиш. Това е единственото обвинение, което е формулирано в полза на държавата, и ти го знаеш.

— Но, татко, с целия си опит…

— Имаш ли някаква теория по делото? — прекъсна го Хърбърт. — Измисли ли темата?

„Има напредък — помисли Стив. — Старият мишелов започва да проявява интерес.“

— Не още.

— Изцапаните с мастило нещастници почнаха ли да звънят?

— От „Хералд Сън-Сентинъл“ са оставили съобщение вчера. „Палм Бийч Поуст“ сутринта. Лиза Петрило от Канал 10 се е разположила пред кантората ми.