Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Аз също.

— Стрелбата в Делфинариума — продължи тя. — Ще бъда прокурор по делото.

— Какво?! — явно му се беше счуло.

„Не може да е казала «прокурор».“

Те бяха адвокати на защитата . Представляваха обвиняемите, онеправданите, от време на време невинните.

„Прокурор?“ По-добре да беше казала: „Ще стана проститутка!“

— Пинчър е изключен заради конфликт на интереси — измърмори Виктория. — Назначиха мен. — Бръкна в абсурдно скъпата си чанта и размаха значка със златна звезда отгоре. Специален помощник окръжен прокурор. — Момчето, което си хванал. Джералд Наш. Обвинен е в…

— Убийство при извършване на углавно престъпление. Знам. Аз го защитавам.

Това я сепна. Но само за секунда. Тя премигна и рече:

— Няма начин, Стив.

— Нае ме тази сутрин. Без предварителен договор. Но все пак ме нае.

Виктория прехапа долната си устна.

— И какво ще правим?

— Как какво? Ще се оттеглиш.

— Защо аз?

— Защото делото е мое, Вик. Бях там пръв.

Айра Крейндлър удряше топки към хлапетата от началната база, или поне се опитваше, но в общи линии ги изкарваше извън фал линията.

— Ти си бил свидетел — отвърна тя. — Не можеш да представляваш обвиняемия.

— Две ченгета видяха как го сграбчвам и го арестуваха на място. Няма нужда от показанията ми.

— Чу ли Наш да казва нещо в негов ущърб?

— И да съм, никога не бих ти казал.

Една ниска топка се понесе към Боби извън очертанията на игрището и той се олюля, и размаха ръце като пиян, който гони пеперуда. Топката падна от ръкавицата му, удари го по главата и тупна на земята. Боби разтърка главата си и се завъртя на 360 градуса да търси топката.

— Хубаво хващане, хахо! — провикна се Чарли Ноавоно от центъра на полето. Той беше най-добрият играч в отбора и изглеждаше така, сякаш се бръсне още от детската градина. Стив понечи да каже на тоя кретен да остави Боби на мира, но част от порастването си е да се научиш да се оправяш сам с грубияни, така че си замълча.

Обърна се отново към Виктория и каза:

— Ще трябва да се позова на старшинството в случая.

— Старшинство?

— Аз съм старши съдружник.

— Ние сме равни съдружници.

— Но аз съм по-старши. По ранг. Ако бяхме в армията, щях да съм генерал.

— Ако бяхме в армията, щяха да те изправят пред военен съд.

— Кажи ми нещо: когато отвори шикарната си чанта, пистолет ли ми се стори, че виждам?

— И какво от това?

— Да не ме заплашваш като в „Телма и Луиз“?

— Всеки прокурор има пистолет.

— Говориш така, сякаш не е еднократна сделка. Сякаш планираш промяната да е за постоянно.

— Няма ли да се успокоиш, Стив? Връщам се обратно, щом делото приключи. Помисли колко известни ще станем. Това ще ни даде възможност да повдигнем нивото на клиентелата си.

— Нищо им няма на делата, които вкарвам във фирмата.

— Така ли? Ами „Нидълмайър срещу Нидълмайър“? Хлапето съди родителите си, че било грозно.

— Не само че е грозно. Че са му предали гени.

— Това имам предвид. Боклучави дела, когато мога да спечеля процес за убийство.

— Искаш да кажеш да загубиш процес за убийство, защото след като аз ще защитавам, отново ще се повторят говорещите какадута.

— Възнамеряваш да ми се изцвъкаш на ръкава ли?

— Всеки, който се изправи срещу мен в съда, рискува поголовно и пълно унижение. Знаеш го.

— Заплашваш ли ме?

— Просто ти казвам как стоят нещата, сладкишче.

— Сладкишче? Наистина се опитваш да ме вбесиш, нали?

— Защо ми е да го правя, сладурче?

— Защото смяташ, че ще загубя самообладание. Мислиш, че ще започна да те обиждам какво гадно копеле си. После ще се почувствам виновна и ще тръгна да ти се извинявам. След което няма да имам друг избор, освен да се оттегля от делото и да те оставя да се наложиш.

— За толкова умен ли ме мислиш?

— Мисля, че си същински дявол. Но няма да стане.

Стив не отговори. Ухили й се, сякаш държеше кента, докато тя нямаше нищо друго, освен чифт загубени аса.

„Обичам мъжа, мразя тази усмивка.“

Наистина го обичаше, напомни си Виктория.

„Но мразя тази крива лукава усмивка, която казва «Хванах те!».“

Предизвикваше я да се изправи в съда срещу него. Припомняше й курешката върху сакото й, мислеше си, че може да я уплаши. Но й беше съвсем прозрачен.

— Страх те е, а, Стив?

— Какво?

— Страх те е от силни жени. Затова трябва да размахваш бухалката като някой пещерен човек.

— Пак си почнала да четеш Морийн Дауд, нали?

— Когато излизаме на вечеря, защо ти винаги плащаш?