Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Знаеш, че съм играл бейзбол в колежа, нали, Крейндлър? — Стив махна към „Дикси Хайуей“. Университетът на Маями беше на по-малко от осем километра право по магистралата.

— Разбира се, че знам. Ти си Соломон Падналия. Изкараха те на трета база и така загубихме Университетските световни серии.

Точно тогава Стив се замисли дали да не го фрасне, но реши, че с това няма да даде добър пример на Боби.

— Хвърлях лошо. Но можех да тичам и щом се научих как да предугаждам питчърите, поведох отбора по откраднати бази.

— Крал си бази, защото си могъл? — попита Крейндлър.

— Разбира се.

— Значи вярваш в кол де’алим гевар . „Можеш ли, прави го.“

— Вярвам, че възможностите на всяко дете трябва да се увеличават максимално. Вярвам и в победата и нямам намерение да се извинявам за това.

— Наистина ли смяташ, че Робърт го бива за тая работа? — попита Крейндлър.

— Да краде бази ли? Разбира се, щом веднъж го науча.

— Да играе бейзбол. Искам да кажа с неговите проблеми…

— Значи това било!

— Другите момчета могат да са много жестоки. Наричат Робърт „хахо“. И тем подобни.

— Твоя работа е да се оправиш с малките разбойници.

— Как?

— Хвани ги за гърлото. Карай ги да правят допълнителни обиколки. Научи ги да се държат прилично.

— Соломон, със сигурност знаеш, че е много по-сложно от това.

— Не и за един истински треньор. Трябва да нариташ няколко кашерни задника.

Стояха на зелената трева извън очертанията на полето. Отборът на „Рисовете“ тренираше на терена, безброй топки се търкаляха между тънките еврейски крака. Далече вдясно, на максимално безопасно разстояние, Боби береше глухарчета. Момчето се цупеше цял ден. В началото не беше така, помисли си Стив. Но когато Боби разбра, че Спънки и Мисти ги няма, че няма начин да бъдат намерени, мъката се загнезди в сърцето му. Стив се беше надявал, че бейзболът ще го разсее и че той ще престане да мисли за изгубените си приятели.

Допреди десет минути Стив беше учил племенника си на тънкостите в краденето на бази. При питчър, който хвърля с дясната ръка, гледаш петите му. Ако вдигне дясната пета преди лявата, хвърля към първа. Ако лявата пета се отдели от земята първа, хвърля към плочата на батсмана.

И точно тогава Крейндлър, със скрито под ярмулката плешиво теме, намазан с крем против изгаряне нос и спуснати слънчеви стъкла върху очилата, реши да учи Стив на етика.

Ако не беше пропуснал организационното събрание на лигата, може би той щеше да е треньор на Бет Ам. За жалост прекара нощта зад решетките в ареста, защото беше поръчал пица и две кашончета бира за съдебните заседатели, които обсъждаха дело за шофиране в нетрезво състояние. Не че имаше нещо против да го задържат за неуважение на съда от време на време. Едно от първите неща, които беше казал на Виктория, бе, че адвокат да се страхува от затвора е все едно хирург да се страхува от кръв.

И точно докато си мислеше за Виктория, я мярна да се приближава покрай линията на първа база. Големи крачки с тези крака на тенисистка. Беше със зелена копринена блуза, бяла пола и обувки „Версаче“ с бяло, зелено и червено, нещо от сорта на италианското знаме. Стив беше с нея, когато си ги купи. Почти се беше спряла на марка, наречена „Юнайтид Нюд“ — продавачката я хвалеше, че била „скулптура, а не обувка“. И двата чифта изглеждаха толкова удобни, колкото да ходиш по счупени стъкла.

Носеше червена кожена чанта „Ермес Бъркин“. Стив не би могъл да различи „Ермес Бъркин“ от буркан с краставички, но Виктория изглеждаше много щастлива, когато майка й й я подари. Не можа да разбере защо е целият този шум, докато Айрини Лорд не поясни, че й е подарък от един френски мултимилиардер, с когото се запознала на Ривиерата, и че проклетото нещо струвало петнайсет хиляди долара. Стив можеше да разбере да се похарчат толкова пари за голям плосък телевизор със съраунд система, но за дамска чанта ? В жените имаше толкова много неща, които тотално го удивляваха.

Виктория махна на Боби, който сега седеше с кръстосани крака и разговаряше с една чапла, която бе кацнала край полето. Стив каза на Крейндлър, че ще обсъдят бейзболната етика по-късно, и се затича към жената, която обичаше. Пресрещна я при първа база. Тя обви врата му с ръце и се целунаха. Не целувка от сорта на „Здрасти-как-си?“ По-дълбока. „Искам-да-ти-скоча-веднага.“

— Леле! — възкликна той.

— Имам страхотни новини.

— И аз също, Вик.

— Имам ново дело. Голямо.