Томас Харис - Ханибал

— Кордел, ела тук — извика го Мейсън.

Кордел и Марго коленичиха до Крендлър, а Карло се наведе над тях. Шапката му беше на височината на ноздрите им.

— Погледнете тук. — Крендлър включи монитора. — Това е като навигационна система за кола, само че показва къде се намира колата на Старлинг. — На екрана се появи карта на центъра на Вашингтон. — Увеличава се оттук, картата се мести с тези стрелки. Така. Сега няма никакъв прием. Когато се получи сигнал от маяка в колата, това нещо тук ще светне и ще чуете писукане. След това можете да видите източника на сигнала върху картата и да увеличите изображението. Ако писукането забърза, значи приближавате. Ето това е картата на квартала, където живее. Не забелязвате сигнала от колата й, защото тук сме извън обхвата. Обаче ще го ловите навсякъде в централен Вашингтон или в Арлингтън. Засичах го и от хеликоптера, когато летях насам. Ето това е преобразувател за захранване от акумулатора на микробуса. И още нещо. Трябва да ми гарантирате, че този уред никога няма да попадне в чужди ръце. Мога да пострадам сериозно. Машинката все още не се продава в магазините за шпионска техника. Или ще ми го върнете, или ще го хвърлите в реката.

— Разбра ли, Марго? — попита Мейсън. — Ти, Кордел? Вземете Моли за шофьор и го инструктирайте.

Красотата на пневматичната пушка беше в това, че с нея можеше да се стреля от вътрешността на микробуса, без всички наоколо да оглушеят — не се налагаше цевта да се показва през прозореца, та хората да я видят.

Огледалното стъкло щеше да се отвори само няколко сантиметра и малката подкожна игла щеше да полети напред и да вкара дозата ацепромазин в мускулите на гърба или задника на доктор Лектър.

Щеше да се чуе само леко пукване като чупене на клонка — никакъв гърмеж или писък на куршум, които да привлекат вниманието.

Според отработения план, когато доктор Лектър започнеше да се свлича, Пиеро и Томазо, облечени в бели престилки, щяха да му „помогнат“ да се качи в микробуса и да уверят всички любопитни минувачи, че ще го откарат в болницата. Щеше да говори Томазо, защото беше учил английски в семинарията, макар че някои звуци не му се отдаваха много добре.

Мейсън беше прав, като съобщи на сардинците най-вероятните дата за отвличането на доктор Лектър. Макар и да се бяха провалили във Флоренция, тях ги биваше много повече от останалите в залавянето на живи хора и вероятността да доведат доктор Лектър жив беше най-голяма.

Мейсън позволи по време на операцията да има само още един пистолет освен пневматичната пушка — на шофьора, помощник-шерифа Джони Моли от Илинойс, в момента в отпуск, човек на Мейсън от много време. Италианският беше майчин език на Моли. Като човек беше склонен да се съгласява с всичко, което кажеше жертвата, преди да я убие.

Карло и братята Пиеро и Томазо носеха мрежа, пневматичната пушка, флакон нервнопаралитичен газ, различни приспособления за връзване. Предостатъчно.

Бяха заели позиция през деня на пет преки от къщата на Старлинг в Арлингтън, на място за паркиране на инвалиди, на оживена търговска улица.

Микробусът имаше надписи МЕДИЦИНСКИ ТРАНСПОРТ ВЪЗРАСТНИ ГРАЖДАНИ. На огледалото отпред висеше знак, че микробусът вози инвалиди, номерата също бяха инвалидни. В жабката носеха фактура от сервиз за скорошна подмяна на бронята — ако някой ги спреше и се усъмнеше в инвалидния номер, щяха да кажат, че в сервиза са объркали броните и така да спечелят известно време. Регистрацията и истинските номера на превозното средство бяха законни. Също като стодоларовите банкноти за подкуп, сгънати в документите.

Мониторът, залепен с лепенка за арматурното табло и включен в цокъла на запалката, показваше картата на квартала, където живееше Старлинг. Същият сателит за глобално позициониране, който показваше къде се намира микробусът, показваше и колата на Старлинг — червена точка пред дома й.

В 9 сутринта Карло позволи на Пиеро да хапне нещо. В 10,30 дойде редът на Томазо. Не искаше и двамата да са с пълни стомаси едновременно, защото можеше да се наложи да се тича продължително. На обяд също се хранеха в различно време. Томазо ровеше в хладилната чанта, за да намери сандвич в ранния следобед, когато чуха писукането.

Карло завъртя вонящата си глава към монитора.

— Потегля — каза Моли и запали двигателя.

Томазо затвори хладилната чанта.

— Тръгва. Тръгва… Тръгва нагоре по Тиндъл към главната улица.