Томас Харис - Ханибал

— Не — рече Крендлър. — Не й казвай.

— А да вкарам ли информацията в досието на Лектър и бюлетина на ПЗООП?

— Не — отсече Крендлър и се замисли трескаво. — Отговориха ли от Квестурата за компютъра на Лектър?

— Не, сър.

— Тогава няма да вкарваш информацията никъде, докато не сме сигурни, че самият Лектър не чете бюлетина. Може да е взел кода на Паци за достъп в програмата. Може и Старлинг да го чете и да го информира по някакъв начин, както направи във Флоренция.

— О… да, разбирам. Оперативният офис в Анаполис може да вземе касетата.

— Остави това на мен.

Пикфорд му продиктува адреса на магазина за вино.

— Продължавай да следиш абонаментите — нареди Крендлър след това. — Когато Крофорд се върне на работа, кажи му за пощенските кутии. Той ще организира наблюдение след десети.

Крендлър набра номера на Мейсън и напусна джорджтаунската си къща, като тичаше с лекота към парка „Рок Крийк“.

В спускащия се здрач се виждаше само бялата лента „Найки“ на главата му, белите маратонки „Найки“, белите ивици на анцуга му — също „Найки“. Сякаш под търговските марки изобщо нямаше човек.

Бяга само половин час. Чу чаткането на хеликоптера, когато пред очите му се появи площадката за кацане край зоопарка. Наведе се под витлото и скочи в машината, без дори да забави крачка. Издигането на машината го изпълни с вълнение, докато го носеше към висините, които заслужаваше. Отиваше до Анаполис за записа, после при Мейсън.

— Ще фокусираш ли това шибано нещо, Кордел? — С плътния глас на Мейсън „фокусираш“ и „шибано“ звучаха по-скоро като „хокусираш“ и „хибано“.

Крендлър стоеше до Мейсън в тъмната част на стаята, за да вижда по-добре монтирания високо монитор. В стаята беше топло и той бе завързал горнището на анцуга си около кръста. Отдолу беше по фланелка от Принстън. Лентата на главата му и маратонките отразяваха светлината от аквариума.

Според Марго Крендлър имаше пилешки рамене. Когато той влезе, двамата едва си кимнаха.

На записа от магазина не се виждаше часът или броячът за лентата, търговията по Коледа беше оживена. Кордел пренавиваше напред, от клиент на клиент, Мейсън убиваше времето, като се държеше неприятно.

— Какво каза в магазина, когато се появи по анцуг и им показа значката, Крендлър? Че си от специалните олимпийци? — Откакто Крендлър беше започнат да прибира чековете, Мейсън се държеше значително по-непочтително.

Крендлър обаче не можеше да се обиди, когато интересите му бяха поставени на карта.

— Казах, че съм под прикритие. Как следите Старлинг?

— Марго, кажи му. — Мейсън сякаш искаше да пести затрудненото си дишане, за да сее обиди.

— Докарахме дванайсет души от охраната в Чикаго. Във Вашингтон са. Три екипа, във всеки има по един помощник-шериф от Илинойс. Ако полицията ги види при залавянето на Лектър, ще кажат, че са го разпознали, че правят граждански арест и прочие. Екипът, който го хване, ще го предаде на Карло. След това всички се връщат в Чикаго. Знаят само толкова.

Записът продължаваше.

— Един момент… Кордел, върни трийсет секунди — обади се Мейсън. — Погледнете това.

Охранителната камера на магазина покриваше пространството от вратата до касовия апарат. Изображението беше лошо. Влезе мъж с шапка с голяма козирка, работнически ватиран комбинезон и ръкавици с един пръст. Имаше бакенбарди и тъмни очила. Обърна се с гръб към камерата и внимателно затвори вратата зад себе си.

Обясни бързо какво иска на продавача и го последва към рафтовете с вино извън обсега на камерата.

Минаха цели три минути. Двамата най-накрая се върнаха. Продавачът избърса бутилката от прахта, уви я в дунапрен и я сложи в торбичка. Клиентът свали дясната си ръкавица и плати в брой. Устата на продавача се раздвижи, каза „благодаря“ на гърба на клиента, който си тръгна.

След няколко секунди продавачът извика някого извън кадър. Появи се едър мъж и веднага изтича до вратата.

— Това е собственикът, който е видял пикапа — обясни Крендлър.

— Кордел, можеш ли да презапишеш тази лента и да увеличиш физиономията на клиента?

— Веднага, господин Мейсън. Но няма да се вижда ясно.

— Направи го.

— Не свали лявата ръкавица — отбеляза Мейсън. — Може и да са ме преметнали с рентгеновата снимка, която купих.

— Паци каза, че е оперирал ръката си. Че са махнали шестия пръст — обади се Крендлър.

— Паци може да си е заврял собствения пръст отзад, вече не знам на кого да вярвам. Ти си го виждала, Марго, това Лектър ли е?