Томас Харис - Ханибал

Задното стъкло на микробуса не се отваряше.

— Дай на заден и застани с твоята страна към него — нареди Карло.

Доктор Лектър спря пред дясната страна на мустанга, после промени решението си и мина откъм волана — може би имаше намерение да го помирише. Огледа се и извади шперца от ръкава си.

Микробусът застана странично. Карло беше готов да стреля. Натисна бутона на електрическия прозорец. Нищо.

— Mogli, il finestrino! 28 28 Моли, прозорецът! (ит.) — Б.пр. — каза Карло с неестествено спокоен глас.

Вероятно беше включена предпазната система за деца. Моли започна да я търси.

Доктор Лектър мушна шперца и отключи колата на Старлинг. Приготви се да седне вътре.

Карло изруга, дръпна страничната плъзгаща се врата малко назад и вдиша пушката. Пиеро се отдръпна, за да не му пречи, микробусът се разклати точно когато пушката изчатка.

Стреличката излетя и се заби във врата на доктор Лектър през колосаната яка на ризата му. Упойката действаше бързо, дозата беше голяма и беше попаднала на критично място. Той опита да се изправи, но коленете му не го държаха. Пакетът се изплъзна от ръцете му и падна под колата. Успя да извади нож от джоба си и да го отвори, докато се свличаше между вратата и колата. Упойката превръщаше крайниците му във вода.

— Миша — произнесе той и зрението му се замъгли.

Пиеро и Томазо се метнаха към него като големи котки и го притиснаха към асфалта, докато не се убедиха, че е в безсъзнание.

Старлинг, която буташе втората количка с покупки през паркинга, чу изчаткването на въздушната пушка и веднага разбра какво е — наведе се инстинктивно, докато хората наоколо продължаваха да се разхождат в неведение. Трудно можеше да прецени откъде дойде звукът. Погледна към колата си, видя как краката на някакъв човек изчезват в микробус и реши, че е обир.

Посегна към колана си, където вече нямаше пистолет, и хукна напред между колите, към микробуса.

Линкълнът с възрастния шофьор се беше върнал и искаше да влезе на мястото, запушено от микробуса, натискаше клаксона и заглушаваше виковете на Старлинг.

— Чакай! Спри! ФБР! Спри или ще стрелям! — Може би щеше да успее да зърне номера.

Пиеро видя, че тя приближава, и светкавично преряза стъблото на вентила на предната лява гума на колата й с ножа на доктор Лектър, после скочи в микробуса. Микробусът се друсна върху една тревна площ и се понесе към изхода. Тя успя да види номера. Записа го с пръст върху прахта на капака на една кола.

Ключовете бяха в ръката й. Чу съскането на въздуха в отрязания вентил, когато стигна до колата си. Виждаше покрива на микробуса близо до изхода.

Почука на стъклото на линкълна, който сега свиреше на нея.

— Имате ли мобилен телефон? Аз съм от ФБР. Моля ви, имате ли мобилен телефон?

— Продължавай, Ноел — каза жената в колата и ощипа мъжа по крака. — Това е някакъв номер, не се забърквай.

Линкълнът се отдалечи.

Старлинг отиде до един обществен телефон и набра 911.

Помощник-шерифът Моли измина петнайсет преки с максимално позволената скорост.

Карло извади стреличката от врата на доктор Лектър и изпита облекчение, защото от раната не рукна кръв. Под кожата имаше хематом колкото четвърт долар. Инжекцията би трябвало да се разпространи равномерно в голяма мускулна маса. Кучият му син можеше да пукне, преди да го довършат прасетата.

В микробуса не разговаряха — чуваше се само тежкото дишане на мъжете и пукането на полицейския скенер под арматурното табло. Доктор Лектър лежеше на пода с хубавото си палто. Шапката беше паднала от главата му, на яката му се виждаше ярко кърваво петно, беше елегантен като фазан в клетка на касапин.

Моли влезе в един закрит паркинг и се изкачи на третия етаж, където бързо свали надписите от микробуса и смени номерата.

Не беше нужно да се безпокои. Разсмя се, когато полицейският скенер улови бюлетина. Телефонистката от 911 явно не беше разбрала какво й казва Старлинг и вместо „сив микробус или минибус“ беше обявила за издирване „сребрист автобус“. В интерес на истината не беше чула правилно само една цифра от фалшивия регистрационен номер.

— Също както в Илинойс — отбеляза Моли.

— Видях ножа и се изплаших да не се самоубие, за да се отърве от това, което го чака — каза Карло на Пиеро и Томазо. — Ще съжалява, че не го е направил.

Когато проверяваше останалите гуми на колата си, Старлинг видя пакета на асфалта под колата.

Бутилка „Шато д’Иким“ за триста долара, бележката, написана с познатия почерк: Честит рожден ден, Кларис.