Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Тя пристъпи напред — и подът се срина под краката й.

Тя залитна напред и изпищя, размаха ръце и фенерчето й излетя, като освети, падайки, дълбока тъмна дупка.

Мичъл я сграбчи и рязко я дръпна към себе си миг преди да полети в нея.

— По дяволите! — изпъшка тя и се подпря на Мичъл, а сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите.

— Добре ли си?

Нина си пое дълбоко дъх, като се опита да се успокои.

— Така мисля. По дяволите! — Тя погледна предпазливо в дупката и видя как е била измамена. Една тънка дървена плоча беше захлупила дупката и върху нея бе посипан тънък слой пръст, за да се слее с пода. Нужна беше само една стъпка, за да хлътне и да падне в пълна с вода дупка, от чието дъно стърчаха набити остри колове.

— Гадничко — отбеляза Мичъл.

— Помогни ми да я премина — каза Нина, след като възвърна самообладание.

— Сигурна ли си? Ако има и друга…

— Трябва да видим докъде стига този тунел. — Дупката беше широка около четири фута, преминаването беше затруднено от ниския таван, но Мичъл и Нина успяха да прехвърлят една греда над нея. Той й подхвърли своето фенерче и тя надникна зад ъгъла. — Добре, сигурно онзи монах, на когото му е хрумнала тази идея, сега си умира от смях. Тунелът свършва тук.

Мичъл й помогна да се върне по гредата.

— Какво означава това?

— Означава — каза Нина, като извади уоки-токито, — че ни трябва някой, който знае разликите между историята и легендата за Артур. — Тя натисна бутона за разговор. — Клоуи?

— Тук съм, Нина — отвърна весело Клоуи, без да има представа какво се беше случило току-що под земята. — Намерихте ли нещо?

— Може и така да се каже. Мисля, че знам какво означават надписите в началото на тунела. Те са част от историята и легендата и ще ни отведат до гробницата. Маршрутът, маркиран с Моргана… да речем, че не се оказа чак толкова добър. Предполагам, че на всеки кръстопът ще откриваме името на някой или нещо, свързано с Артур. Онези, които са свързани с историята, показват правилния маршрут, а другите, които са свързани с мита… да кажем, че не искаме да следваме техния път.

— Ще видя какво мога да направя, но линията между историята и легендата за Артур се преплитат.

— Просто дай най-доброто от себе си.

— Мислиш ли, че си права? — попита Мичъл.

— Ако не съм, ще се наложи да ме издърпваш от много дупки.

Те се върнаха до първия кръстопът и поеха по немаркирания тунел, като Нина внимателно проверяваше пода при всяка крачка. Той си оставаше твърд. Въпреки това тя напредваше предпазливо по криволичещия тунел, докато пред нея не изникна нов кръстопът.

— Така, Клоуи — каза тя. — Оказах се права, тук има нова табела.

— Какво пише на нея?

Нина я освети с фенерчето и прочете:

— Бедивер.

— О, сър Бедивер си е съвсем истински — обяви Клоуи. Гласът й вече звучеше доста различно, колкото по-дълбоко навлизаха под Хълма, толкова по-силни ставаха смущенията. — Ако не друго, той поне се среща много по-често в разни исторически източници от самия Артур. В най-старите уелски източници е наричан Бедвир и…

— Изглежда, трябва да тръгнем наляво — рече Нина на Мичъл, докато Клоуи продължаваше да бърбори. Те навлязоха в следващия тунел. Освен пода, Нина започна внимателно да проверява стените и тавана. Опитът я беше научил, че строителите на капани рядко използваха едни и същи номера два пъти.

Но теорията й като че ли издържа проверката и те продължиха да навлизат дълбоко под земята, докато стигнаха до следващия кръстопът.

— Клоуи, отново е твой ред. Този път пише Бадон.

— Битката при Бадон — отвърна веднага Клоуи. — Най-великата победа на Артур над саксонците. Или в края на пети век, или в началото на шести — срещаните дати са различни, но това определено е историческо събитие.

— Значи избираме Бадон — каза Нина и тръгна надясно.

Те продължиха да се придвижват предпазливо из лабиринта, като се спираха на всеки кръстопът, за да се допитат до Клоуи. Връзката непрекъснато се влошаваше, съскането на статичните смущения на моменти напълно заглушаваше гласа й. Но те все още можеха да се възползват от съветите й: според монасите от Гластънбъри Лохолт, синът на Артур, е бил историческа фигура, докато рицарите на Артур сър Карадок и Брон, Краля на рибарите, са се считали за митологични герои. Нина и Мичъл продължиха напред. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-застоял ставаше въздухът.

— Аах! — изпищя Нина, когато зави зад ъгъла и отстъпи изненадано назад — беше се озовала лице в лице с някой, когото в началото помисли за жена. Когато първоначалният шок отмина, тя видя, че това всъщност е статуя, слаба, грациозна фигура, която стоеше на ръба на воден басейн. Богатата на желязо почва бе придала кален ръждивокафяв цвят на водата. Залата, в която се намираше, беше по-голяма от тунелите, и басейнът я запълваше изцяло.