Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Замък, а? — рече Чейс. — Точно както ти е казал приятелят ти.

— Точно така. И чуйте това — той се намира на по-малко от шейсет мили от Мюнхен. От гледна точка на Бернд аз бих определила това като „изненадващо близко до дома“. Да го проверим ли?

— Естествено — каза Мичъл. — Но къде да идем първо — там, или в Близкия изток?

Нина се облегна на лакти и се замисли.

— Нямаме никаква връзка със Светите земи освен името на човека, убил Петер от Коронея. Колкото повече отлагаме пътуването дотам, толкова повече време ще ни е необходимо да открием нещо — а дотогава руснаците може да са открили местонахождението му от записките на Бернд.

— Значи първо отиваме в Йордания — реши Мичъл. — Ще уредя нещата.

— А замъкът? — попита Чейс. — Ами ако руснаците отидат първо там?

— Те няма да знаят какво да търсят — сети се Нина. — Бернд каза, че собственикът отказал да го пусне да претърси мястото.

— Да, но дори и да не знаят, ние също не знаем къде да го търсим. — Чейс се замисли. — Освен ако не накараме някой да провери нещата, докато ние правим проучвания в Йордания.

— Нека позная — каза Нина. — Познаваш някоя привлекателна жена в Австрия, която може да ни помогне.

— Всъщност не.

— Наистина ли? Изненадана съм.

Той се ухили.

— Но познавам една такава в Швейцария.

Нина въздъхна.

— Въобще не съм изненадана.

Мичъл го погледна подозрително.

— Нали не си забравил, че цялата операция е строго секретна. Предпочитам да избягвам чужда намеса — особено ако става въпрос за цивилни.

— Не се безпокой, можеш да й се довериш. Освен това няма да се наложи да й разказваме каквото и да било за тая работа със земната енергия.

— Но ще трябва да я предупредиш за руснаците — каза Нина. — Какво ще стане, ако се появят докато тя е там?

— Не се безпокой — повтори Чейс. — Единственото, което се иска от нея, е да отиде на мястото и да убеди собственика да се срещне с нас, а после да ни изчака да се върнем от Йордания. Няма начин да я карам да върши нещо опасно. — Той леко се намръщи. — Въпреки че доколкото познавам Мици, тя сигурно ще иска да го свърши.

Швейцария

След като на следващата сутрин правителственият самолет се приземи в Цюрих, вместо да подкара очакващия ги джип към града, Мичъл се насочи към близките планини, воден от сателитната навигационна система към мястото, където приятелката на Чейс, Мици Фонтана, се беше съгласила да се срещне с тях. За тяхна голяма изненада те се озоваха на стръмно алпийско пасище… където се провеждаше доста необичайно спортно събитие.

— Какво правят те, за бога? — попита Нина, вперила поглед в необичайната сцена, която се разкри пред тях, без въобще да се притесни за здравето на участниците.

Чейс се изхили невярващо.

— Нали ти казах, че ще иска да направи нещо опасно. Но, да му се не види, това не го очаквах.

Върху пасището беше опъната мрежа, а на няколко метра пред нея, между два кола, беше опъната бяла хартиена лента. Зад тях, на около стотина метра нагоре по неравния хълм, се виждаше пътека от смачкана трева, която водеше до сравнително равна поляна, където стояха състезателите. Това беше състезателна писта, но участниците не бяха нито пеша, нито в някакво превозно средство. Те се намираха във вътрешността на гигантски надуваеми топки, които приличаха на прозрачни топки за голф.

Чейс не можа да открие Мици сред публиката, затова въобще не беше изненадан, когато видя, че единият от първите двама състезатели има дълга руса коса.

— О, боже! — проплака той, докато някакъв мъж започна обратно броене на немски.

— Тя ли е в топката? — попита нервно Нина.

— Тя е в топката.

— Давай! — извика мъжът. Надуваемите мехури започнаха да се търкалят надолу по хълма, като набираха скорост с плашеща бързина. Доколкото Чейс можеше да разбере, състезателите нямаха абсолютно никакъв контрол върху тях — те просто се премятаха като дрехи в сушилня, докато топките отскачаха от неравностите, скалите и дори една от друга.

Всичко свърши за около петнайсет секунди. Топката на Мици разкъса хартиената лента на сантиметри преди другата топка и се блъсна в мрежата, подскочи във въздуха и най-накрая се спря. Хората се втурнаха да задържат сферите, докато двамата се откопчат и се измъкнат навън. Победеният състезател, слаб млад мъж, обръснат на катинарче, веднага се строполи на тревата, докато Мици успя да се задържи права, макар че се олюляваше. Тя забеляза Чейс и спътниците му и започна да му маха развълнувано, но краката й се подкосиха. Тя едва не падна, но някой успя да я прихване.