Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Но разбира се! Само че още не сме определили датата. — Чейс стисна ръката на Нина. — Бяхме доста ангажирани през годината.

— Но, изглежда, това се е отразило добре и на двама ви — усмихна се Бригите. — Поздравления!

— Благодаря ви. И така, как се запознахте с Еди? — попита Нина. — Мици каза, че ви е спасил.

— Точно така. Той…

— Ние бяхме отвлечени — прекъсна я Мици с изненадващ ентусиазъм.

— Мици — предупреди я Бригите, потисната от спомените.

Дъщеря й не й обърна никакво внимание.

— Една банда ни отвлече, за да накара папа да им даде достъп до банковите компютри. Но вместо това той нае Еди и неговия приятел Хюго да ни спасят. И те ни спасиха. — Докато сядаше, тя погледна към Еди с обожание в очите.

— А какво се случи с похитителите? — попита Мичъл.

— О, Еди уби…

— Повече никого няма да могат да наранят — бързо каза Бригите. — Но Хюго и Еди ни спасиха живота. — Тя погледна към Чейс. — Толкова съжалявам за случилото се с Хюго. Дори не знаех, че е загинал, докато не прочетох за откриването на Атлантида.

— Благодаря — отвърна смутено Чейс. Според официалните сведения, разпространени от АСН, неговият партньор Хюго Кастил бе загинал при инцидент, докато се гмуркал към Атлантида. Въпреки че технически това беше вярно, те бяха пропуснали да представят поредицата от събитията, довели до гибелта му.

— Горкият Хюго — каза тъжно Мици. — Толкова беше мил.

Бригите кимна и отпи от чашата си.

— И така, Еди, Мици ми каза, че искаш да помолиш за услуга. Нали знаеш, че бихме ти дали всичко, което пожелаеш.

— Не става въпрос за предмет, а за човек — отвърна Чейс. — Бих искал да заема Мици за известно време. Не се тревожете, няма да я задържам много.

Мици се засмя, но Бригите стисна устни.

— Всъщност точно за това не съм особено съгласна. Не и след всичко, което се случи миналата година.

— Миналата година ли? — попита Нина Чейс. Докато търсеха гробницата на Херкулес, той беше отишъл в Швейцария, за да открие бившата си жена, но заради участието на София тя не беше разпитвала твърде много за тази част от приключението.

— Помолих Мици да ми помогне с едно нещо — обясни той. — Осигури ми оборудване и ме откара до мястото.

— Осигури ти оръжия и експлозиви, а след това ти скочи от покрива на колата й през перилата на един мост, докато сте се движели със сто километра в час! — сопна се Бригите.

— Имах парашут…

Тя го погледна неодобрително.

— Откакто ни спаси — за което съм ти благодарна и винаги ще бъда — Мици се превърна в адреналинов наркоман! Скачане с парашут, или водни ски, или… или дори бънджи скокове. Не може да се забавлява, без да си рискува живота!

— Ох, мамо — викна ядосано Мици. — Вече съм голяма, мога да се грижа за себе си. Просто се забавлявам!

— Не се тревожете, няма да се занимава с нищо подобно — увери я Чейс. — Освен ако не става въпрос за най-екстремната библиотека в света.

— Библиотека ли? — попита Мици унило.

— Да. Трябва ни някой, който да извърши някои проучвания за нас в един австрийски замък.

— О-о-о… — проточи тя с ужасно разочарование в гласа. — Да, разбира се, че ще ви помогна, но… сигурен ли си, че само това искаш да направя? Не искаш ли да се изкатеря по някоя планина или нещо такова?

— Не, само да видиш тоя замък и да убедиш собственика му да разговаря с нас. Съгласна ли си? — Той погледна към Бригите, която все още не изглеждаше особено щастлива. — А вие?

Бригите въздъхна.

— Както тя самата каза, вече е голяма.

— Ако ви притеснява, можем и ние да го направим — предложи Чейс. — В смисъл, че не искам да ми се ядосвате или нещо друго.

Тя успя да се усмихне леко.

— След всичко, което направи за нас, мисля, че ще ми е много трудно да ти се сърдя.

— Разбира се, че ще го направя, Еди — настоя Мици. — Може да не е толкова вълнуващо, колкото последния път, когато ти помогнах, но пък кой знае? Може да открия нещо, което да те изненада.

Чейс й се усмихна.

— Като те познавам, ти ще изровиш онова, което търсим, още преди да успеем да се върнем. Не се тревожете, Бригите. Тя ще бъде добре, обещавам.

Мичъл отвори куфарчето си и подаде снопче листи на Мици.

— Ето с какво разполагаме за замъка и неговия собственик, и какво искаме от вас да разберете, ако успеете.

— Докато се върнете, ще съм научила всичко — отвърна тя самоуверено.

— Страхотно нещо — каза Чейс, като изпразни чашата си и я сложи на масата. — И така, съжалявам, но трябва да тръгваме, времето ни притиска.