Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Американското посолство ще се погрижи за това — каза Мичъл.

Чейс въобще не се впечатли.

— Значи разполагат с местен водач, който може да ни преведе през границата? — Той се обърна към Нина. — Обади ми се като приключите. Ще дойда да ви взема. — За нейна изненада той я придърпа към себе си и я целуна по-силно, отколкото беше очаквала. — Ще се видим по-късно.

— Чао — каза объркано тя, докато той излизаше. Ал-Джафри ги гледаше изумен, докато Мичъл се усмихна леко. Тя усети как се изчервява и се обърна към уредника. — Добре, ами сега…

— Архивите?

— Ако обичате!

— Пристигнахме — каза ал-Джафри. Той си бе сложил бели памучни ръкавици, за да предпази древните страници. Извади една книга от подземните трезори на Центъра и им посочи един текст на арабски. Въпреки че самата книга беше от петнайсети век, тя описваше събития, случили се два века по-рано, като се позоваваше на други източници от многобройните войни, които са се вихрели в Светите земи през онзи период.

— Тук името на Мохамед Явар се споменава за пръв път.

Нина не владееше много добре арабски.

— Какво пише там?

— Не много — каза Мичъл, като надникна през рамото й.

— Говориш ли арабски?

— Достатъчно, за да се оправя — ухили се той. — Но доктор ал-Джафри е прав — Явар не е бил толкова важен, че да заслужи повече от няколко реда.

— Но в тях може да се съдържа онова, което ни интересува — каза ал-Джафри, като внимателно прокара пръст по потъмнелия от времето лист. — Тук пише: „Самият водач на варварите излезе напред и предизвика Мохамед с блестящия си меч. Но също като пророка, чието име носеше, Мохамед беше смел и праведен, и предан слуга на Аллах, и с един удар счупи меча му на парчета. С най-голямото от тях той довърши неверника. След като водачът им загина, останалите нашественици побягнаха уплашени.“

— Варвари ли? — попита озадачено Мичъл. — Да не сме объркали битката? Звучи така, сякаш говорят за монголите.

Ал-Джафри потисна подигравателния си смях.

— Не, точно тази е — обясни Нина. — Мюсюлманите са приемали кръстоносците по… да речем, по по-различен начин от християните. Те са ги смятали за жестоки нашественици, дошли, за да избият последователите на исляма и да завладеят земите им.

— Plus са change… 13 13 Plus са change (plus c’est la meme chose) (фр.) — Колкото и да се променят нещата; все си остават същите. — Б.пр. — тихо промърмори ал-Джафри. Мичъл го прониза с поглед. — Но тук пише още нещо за Явар. „Мохамед се върна в Кафаща и предаде острието на градския имам, за да покаже, че слугите на Аллах винаги ще побеждават.“

— Кафаща ли? — попита Нина.

— Това е малък град в южна Сирия. Е, поне се е считал за град по времето на Явар — сега едва ли може да се смята и за село. Ако искате, мога да ви го намеря на картата.

— Няма нужда, благодаря — каза Мичъл и като се изправи. — Това ни трябваше. Трябва да отидем в Кафаща.

— В Сирия — напомни му Нина. — Помниш ли какво ни каза? Че хората там не са големи почитатели на американците…

Два часа по-късно Чейс се срещна с Нина и Мичъл пред американското посолство, придружен от местната си връзка, една Йорданка, на име Карима Фаран. Както можеше да се очаква, тя беше изключително привлекателна, дългата й черна коса се развяваше на вятъра.

Лендроувърът на Карима изглеждаше също толкова древен, колкото и самият Аман. Маскировъчната му боя бе толкова изтъркана, че се виждаше алуминият отдолу. След като поздрави новодошлите и им помогна да натоварят нещата си в багажника, тя върза косата си на кок и уви главата си в тъмен шал, като подаде друг на Нина.

— Това ще ти трябва.

Нина неохотно го взе.

— Аз, ъъъ… Мислех, че хиджабите не са задължителни за жените в Йордания.

— Не са — отвърна Карима и двамата с Чейс се спогледаха развеселено. — Просто не искам косата ми да се пълни с пясък. — Тя махна с ръка към парцаливия брезентен гюрук на лендроувъра. Нина веднага разбра мисълта й и побърза да последва нейния пример.

Поеха на североизток по магистралата, като бързо оставиха града зад гърба си и навлязоха в пустинята, обградени от изсушен пейзаж от пясък и камъни.

— Та, Еди — каза Карима на Чейс, който седеше до нея на предната седалка, — за кога е планирана сватбата?

Чейс се подсмихна.

— Знаеш ли, толкова хора вече ми зададоха този въпрос, че започвам да си мисля дали не трябва най-после да решим какъв да бъде отговорът.

— Омъжена ли си, Карима? — попита Нина. Йорданката носеше няколко пръстена, но Нина не беше сигурна дали имат някакво обвързващо значение или са просто бижута.