Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Не мога да не го призная — рече Мичъл, — приятелката ти знае как да устрои ефектно появяване.

Те се приближиха до нея. Нина осъзна, че закръглената и хубава блондинка е доста по-млада от всички останали международни „приятелки“ на Чейс. Тя изглеждаше някъде около двайсетте.

— Еди! — извика Мици, като се усмихна широко, докато те се приближаваха към нея, и побърза, все още олюлявайки се, да го прегърне.

— Здрасти, Мици — отвърна ентусиазирано Чейс. — Успокой топката — добави той, когато тя го целуна силно по устните. — Не искам да карам годеницата ми да ревнува.

Продължавайки да прегръща Чейс, Мици любопитно погледна към Нина.

— Здрасти. Ти ли си сгодена за Еди? Поздравления! И поздравления за откриването на Атлантида. Прочетох статията за теб в „Тайм“. — Най-накрая тя пусна Чейс и го погледна въпросително. — А теб само те споменаха. Защо така?

— А, това не ме притеснява — не съм роден за слава — отвърна Чейс и сви презрително рамене. — Виж, срещу богатството нямам нищо против! — Мици се разсмя.

След като се представиха един на друг, Чейс погледна към надуваемите топки, които се извозваха с колички нагоре за следващото спускане.

— Какво беше това?

— Нарича се зорбинг — отвърна Мици. — Много е забавно.

Чейс се ухили.

— Трябва да имаш здрави топки, за да се захванеш с това.

Мици отново се засмя.

— Та какво те води в Швейцария? Нали знаеш, че винаги съм готова да ти помогна. Въпреки че вече не си свободен. — Тя се усмихна на Нина. — Голяма си късметлийка.

— Да, понякога и аз си мисля така — отвърна Нина, доста изненадана от факта, че Чейс изглежда леко смутен от вниманието на младата жена. — Вие откъде се познавате? Заедно ли сте работили?

— Не, нищо подобно — отговори Мици. Тя стисна ръката на Чейс. — Еди ме спаси. Заедно с майка ми, преди около четири години.

— Просто си вършех работата — рече скромно Чейс.

— И не само това. Освен че ме спаси, ти промени живота ми! Преди бях доста свита — каза тя на Нина, — домошарка един вид. Зубрачка.

Мичъл смушка Нина.

— Че в това няма нищо лошо, нали? — Тя се усмихна.

— Но след като се запознах с Еди — продължи Мици, — осъзнах, че животът ни е даден, за да се живее, че съществуват толкова много неща, които трябва да се опитат. Исках да се занимавам с всичко — точно като него.

— Нищо не съм направил — каза Чейс. Той погледна нагоре по хълма, където разтоварваха сферите от количките. — Например никога не съм се спускал по склон, напъхан в голяма надуваема топка.

— Може би трябва да опиташ — предложи Нина с палава усмивка.

Лицето на Мици светна.

— Да, трябва! Хайде, ще се състезаваш с мен. — Тя го сграбчи за ръката и се опита да го поведе със себе си.

Чейс не помръдна от мястото си.

— Да не си се побъркала!

— Няма да отнеме много време. Организаторите са ми приятели. Мога да те включа в следващата серия. — Тя дръпна ръката му още по-настоятелно. Чейс погледна безпомощно към Нина, която се ухили и му кимна подканящо. Чейс въздъхна и последва Мици нагоре по склона.

— От колко време сте сгодени с Нина? — попита тя.

— Около година. Всъщност скоро, след като се видяхме последния път.

Тя изпусна пресилена въздишка.

— Значи съм си изпуснала шанса.

— Нее, ти заслужаваш нещо по-добро от грозен стар негодник като мен.

— Знам ли. Всички мъже на моята възраст, с които се срещам… Те са такива… момченца!

Чейс се разсмя.

— Между другото, все още ти дължа пари за онзи парашут.

— Не се притеснявай — успокои го Мици. — Макар че мама въобще не беше във възторг, когато й съобщих какво се е случило с него. — Тя раздразнено изпухтя — универсалният звук, издаван от всички деца, недоволстващи от родителите си. — Докато си тук, можеш да дойдеш да я видиш. Знам, че тя ще те посрещне с удоволствие.

— Всъщност ние не разполагаме с много време, но… да, може да прескочим да я видим.

— Къде отивате след това?

— В Йордания.

— Йордания! — възкликна Мици. — И аз ще ходя там по-късно през годината, за да видя руините на Петра. А ти защо отиваш?

— Страхувам се, че не мога да ти разкрия много — мисията е строго секретна. Но ще ни направиш огромна услуга, ако ни помогнеш с нещо в Австрия.

— Строго секретна? Звучи ужасно загадъчно. Да не би да е нещо като откриването на Атлантида?

— Нещо такова. Когато приключим, ще ти разкажа всичко.

Тя се усмихна.

— Чакам с нетърпение.

Двамата стигнаха до равната част на пасището, където ги очакваха сферите. Мици се обърна на немски към един от организаторите, който се съгласи да я пусне заедно с Чейс да минат следващи, след което използва усмивката си — и дълбокото си деколте — за да обезоръжи двамата младежи, чиито места бяха заели. След това започнаха подготовката си.