Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Как бих могъл да изпусна шанса да се срещна с откривателката на Атлантида! Вие вече сътворихте чудеса за нашия туризъм — всичко, свързано с Платон или Херкулес е ужасно популярно! — Той най-накрая пусна ръката й и се здрависа с Чейс. — Ставрос Георгиадис. Радвам се да ви видя. — Той махна с ръка към замъка. — И така, какво искате да знаете за рицаря Петер от Коронея?

Изненадващо малка част от вътрешността на замъка беше достъпна за туристи, няколко участъка бяха блокирани от строителни скелета.

— Реставрационни работи — обясни Георгиадис, докато превеждаше посетителите си покрай загражденията навътре в сградата. — Допреди десет години големи части от замъка бяха в същото състояние като крепостната стена. Повечето стени са ремонтирани, но все още има опасни райони. Работата върви бавно.

Чейс погледна към тавана.

— Нали няма да се стовари върху нас?

— Надявам се, че не! Но все пак гледайте да не си ударите главата в нещо — изхили се той и спря до една ниска извита врата. — Ето, това е гробницата на Петер. Влезте, моля.

Нина се наведе, влезе вътре и се озова в хладна плесенясала камера. Помещението се осветяваше от две метални лампи на стойки, а единствената естествена светлина струеше през три малки прозореца с цветни стъкла на южната стена. В центъра на стаята лежеше нещо, което несъмнено беше каменен саркофаг.

— Тялото все още ли е тук? — попита тя щом влязоха и останалите.

Георгиадис поклати глава.

— Замъкът е бил завземан и ограбван много пъти. — Той посочи капака на саркофага; една нащърбена диагонална линия показваше къде е бил счупен. — Макар че хората от селото успели да скрият най-ценните реликви, почти всичко останало е било отнесено.

Нина се канеше да попита още нещо, но Мичъл я изпревари:

— Дали е бил погребан с меча си?

— О, да — с меча, подарен му от императора на Свещената римска империя. — Нина, Чейс и Мичъл се спогледаха; поне част от проучванията на Руст са били точни. Георгиадис забеляза погледите им. — Заради меча ли сте дошли?

— Той е едната причина — спокойно отвърна Мичъл. — Знаете ли какво се е случило с него?

— Той е част от една местна легенда. Погледнете. — Гъркът посочи към средния прозорец. Нина се вдигна на пръсти, за да види по-добре шареното стъкло и различи фигурата на мъж в броня, с червен тамплиерски кръст на гърдите и меч във вдигнатата си дясна ръка.

— Това ли е Петер? — попита тя. Георгиадис кимна утвърдително. Тя се вгледа още по-отблизо. — Това оригиналният прозорец ли е?

— Да — онзи вляво беше счупен и бе реставриран, но другите два, доколкото знаем, са от тринайсети или четиринайсети век. — Георгиадис се усмихна леко, сякаш очакваше от нея да забележи нещо.

— Мечът… — каза тя, като се намръщи, преди да отмести погледа си към саркофага. — Може ли да се кача на него, за да видя по-добре?

— Петер го няма отдавна. Едва ли ще има нещо против.

Нина кимна и внимателно се покачи върху капака на саркофага.

Погледнат отблизо, прозорецът разкри още подробности, въпреки че лошото състояние на стъклото правеше разчитането на детайлите доста трудно. По острието на меча като че ли имаше малки символи, натруфени кръгообразни мотиви, но всъщност самото оръжие изуми Нина — и възбуди интереса й.

— Защо този меч гори? — попита тя.

Очевидно Георгиадис се беше усмихвал точно заради това.

— Точно това е легендата! — изграчи той, докато Нина снимаше прозореца с фотоапарата си. — Говори се, че в тъмните нощи тук в замъка, когато Петер държал меча си в ръце, по острието му пробягвали пламъци. Предполага се, че точно това му е давало сили в битките — мечът му никога не се затъпявал.

— Докато накрая не се счупил — каза Нина. Чейс се накани да й помогне да слезе, но Мичъл го изпревари. — Благодаря.

Чейс погледна раздразнено към Мичъл, след което отново насочи вниманието си към прозореца.

— И какво се е случило с меча, след като се счупил? Бил ли е погребан заедно с него тук?

— Само част от него — обясни Георгиадис, като се приближи до саркофага. — Петер бил погребан тук заедно с дръжката на меча. Върхът е бил върнат в Сицилия, в чест на Фредерик.

— Ами останалите части? — попита Чейс, повдигайки вежда. — Имаме дръжката, имаме върха… ами острието?

Мичъл погледна отново към цветното стъкло.

— Чакайте малко, значи се е счупил на три части? Руст не е споменавал за това.

— Нали го прекъснаха — напомни му Нина.

— Острието останало в Светите земи — каза Георгиадис. — Всъщност Петер бил убит с него. Бил изпратен обратно в Светите земи, за да защитава територията под контрола на своя орден от нападенията на мамелюците.