Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Официално действията ни ще се определят като операция на АСН — заяви Мичъл. — Но тя ще бъде подкрепяна от Съединените щати и най-вече от DARPA. Директорът на АСН вече даде разрешение.

— Бих искала първо да поговоря с Хектор — каза Нина през зъби.

— И аз така си помислих. Затова в момента той лети към Англия, може би дори вече е стигнал в посолството. Ще можете лично да разговаряте с него.

— Бре да му се не види — промърмори Чейс. — Големи сте бързаци, а?

— Хората на Васюкович ще бъдат готови за действие в мига, когато разберат къде се намират парчетата от меча — каза Мичъл. — Затова не трябва да губим време.

— Ха — възкликна Нина. — В такъв случай значи заминаваме за Лондон.

Чейс се изправи и погледна през прозореца към лимузината.

— По-добре да вземем вашата кола — нашата е малко потрошена. Добре, че й направихме застраховка…

Американското посолство се намираше в единия край на Гросвенър скуеър. Докато лимузината заобикаляше антитерористичните защитни барикади, за да стигне до охранявания страничен вход, Нина си помисли, че сградата му е изключително грозна: брутално скупчване от бетон и стъкло, което изглеждаше съвсем не на място сред заобикалящите го елегантни викториански къщи. Но въпреки това щом зърна звезди и райета 11 11 Звезди и райета — американското знаме. — Б.пр. да се развяват отвън, за миг се изпълни с гордост. Късче от дома далеч от дома.

Те напуснаха дома на Елизабет по най-бързия начин, Холи и бабчето се изненадаха и натъжиха от тръгването им, а Елизабет не каза почти нищо, ядосана от невъзможността да излее остатъка от гнева си върху Чейс. Мак също беше много изненадан; въпреки думите на Мичъл, че мисията е секретна, което означаваше, че Чейс нищо не може да сподели с него, бързата размяна на погледи между двамата бивши офицери от САС убеди Чейс, че Мак ще използва всичките си контакти, за да му помогне, ако може.

Пийч ги отведе до един кабинет, който гледаше към Гросвенър скуеър, където ги очакваше Амороз.

— Хектор — каза Нина. — Боже мой, изглеждаш ужасно изтощен!

— Преживях доста стресиращи двайсет и четири часа — каза сърдито той. — Не се случва всеки ден моят оперативен директор — и нейният специален помощник — добави той, като погледна към Чейс — да бъдат арестувани заради това, че са разрушили половин град. След това, сякаш разправиите с пресата не са ми достатъчни, изведнъж ми се казва, че случилото се вече е свързано с държавната сигурност и аз трябва да скоча в правителствения самолет и да отлетя за Англия, без дори да имам време да си взема четката за зъби!

— Извинявайте за това, адмирале — каза Мичъл, като пристъпи напред и се ръкува с Амороз. — Джак Мичъл, DARPA. Говорихме по телефона.

Амороз поздрави Мичъл така, сякаш той въобще не отговаряше на очакванията му, след което отново се обърна към Нина.

— Информираха ме подробно за ситуацията. Подозирам, че ти въобще не си доволна от развитието на нещата.

— Меко казано — изсумтя Нина. — Хектор, ако онова, което господин Мичъл ни каза, е достоверно, то тогава наистина сме изправени пред заплаха за националната сигурност и разбирам защо си отговорил положително на молбата им. Но ако ситуацията е такава, то това е работа на ЦРУ, а не на АСН. Ако разберат, че вземаме страна и помагаме на едно определено правителство, ще ни бъде много трудно занапред да получаваме съгласие за сътрудничество от други държави.

— Разбирам какво искаш да кажеш и донякъде съм съгласен с теб. Но сегашната ситуация е различна.

— Така ли? И защо?

Амороз не беше особено доволен от тона й.

— Защото, Нина, ние се прибираме у дома. АСН може и да беше сформирана под егидата на ООН, но всъщност се финансира от държавите от НАТО и по-специално от Съединените щати. САЩ вложиха много средства и ресурси в АСН — и дадоха над седемдесет жертви, за които съм убеден, че няма нужда да ти напомням. Затова сега чичо Сам моли АСН да направи нещо в замяна на това. — При вида на неодобрителното изражение на Нина той продължи: — Боже, Нина! Първо на първо, АСН беше създадена точно за това, знаеш много добре! Ако този Васюкович се добере до Екскалибур, можем да се окажем пред нова Атлантида — и то не онази напудрена история, която представихме пред обществото, а истината, онази, която едва не завърши с повече от един милион мъртъвци!

— Но почти няма за какво да се заловим! — възрази Нина. — Бернд ми каза, че свещеникът на онази църква в Сицилия бил убит от руснаците, но местната полиция каза, че подозира мафията. И може би са прави, може би смъртта му е била просто съвпадение.