Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— И ограниченията на зрението вече няма да ви притесняват — каза замислено Чейс, който внезапно се заинтригува от военната страна на темата. — Първо създавате това огледало, след това изстрелвате сигналите така, че да рикошират в него и те могат да достигнат отвъд хоризонта.

— Точно така. Руснаците разработват подобен проект, наречен СУРА. Но учените от HAARP откриха нещо необичайно — по някаква причина сноповете антени излъчват енергия… дори когато не са включени. Затова DARPA реши да разбере каква е причината за това.

— И какво открихте? — попита колебливо Нина.

— Нещо, което може да бъде описано единствено като „геоенергия“.

— То-о-очно така…

Той протегна дланите си към нея.

— Не става въпрос за шега, доктор Уайлд. Цялата планета донякъде е просто един огромен електрически двигател — ако не беше, ние нямаше да сме тук, защото без полето, генерирано от земното ядро, за да ни защити от слънчевата радиация, ние всички ще сме мъртви. Но освен това открихме, че има енергийни линии и на земно ниво, не само над атмосферата. И антените на HAARP се оказаха достатъчно близо до една от тези линии, за да може тя да генерира енергия чрез индукция, и то в много по-големи количества, отколкото посредством обикновените телурични процеси. Ние проведохме няколко теста и установихме, че ако разположим групи насочени антени на място, където няколко от тези линии се пресичат, и създадем магнитно поле, което ги събира и канализира, теоретично можем да генерираме значително количество енергия — която всъщност е безплатна. За един ден земята произвежда повече енергия, отколкото е била произведена през цялата човешка история. Ако успеем да уловим дори един малък процент от нея…

— Ще изхвърлите онзи тип Васюкович от бизнеса — прекъсна го Чейс. — Нищо чудно, че не иска това да се разчува.

Нина все още не беше убедена.

— Не виждам каква е връзката с Екскалибур.

Лицето на Мичъл се напрегна.

— Екскалибур не просто е свързан с тази теория, доктор Уайлд. Той е ключът към нея. Васюкович вече е построил генератор за геоенергия в северна Русия и докато си говорим тук, той вече се опитва да го задейства.

— От къде знаете какво прави? — попита Чейс.

Леко подсмихване.

— Имаме си надежден източник в организацията на Васюкович. Знаем с какво се занимава. Но неговият генератор… той не работи. Все още. Изследванията ни откриха, че създаването на магнитните полета, необходими за канализирането на земната енергия, изисква ужасно много енергия — повече, отколкото генераторът е успял да произведе.

— С други думи — рече язвително Нина, — създаването му е безсмислено.

— Теорията е солидна — настоя Мичъл. — Но за да се прескочи тази бариера, ние се нуждаем от свръхпроводим материал на фокалната точка — нещо, което може да осигури стопроцентова ефективност на преноса на енергия. При конвенционалните технологии могат да се създадат супер проводници посредством охлаждането им до абсолютната нула с течен азот или хелий. Но за да се направи това в генератор за геоенергия, ние се нуждаем от мощен непрекъснат приток на охладител — толкова мощен, че ще ни трябва цял химически завод там на място, който да го произвежда. Това просто не е практично. Затова се нуждаем от свръхпроводник без охладител. И точно тук се появява Екскалибур.

Нина повдигна невярващо вежди.

— Да не би да казвате, че Екскалибур е направен от свръхпроводник?

— Точно така. Точно това е казал и Руст — на Васюкович. Теорията на вашия приятел е, че Мерлин е изковал Екскалибур от сплав с високотемпературни свръхпроводими свойства.

— О, я стига! — възмути се Нина. — През шести век?

— Да сте чували за дамаска стомана? — попита Мичъл, очевидно подготвен за възражения. — Това е свръхтвърда форма на стомана. Здравината й се дължи на свързващите въглеродни нанотръбички в метала. Дори сега ни е трудно да я произведем — но през 500 година пр.н.е. в Китай и Индия от нея са изковавали невероятно остри саби. Може би е било истинска случайност, че технологията е била открита… но тя е била открита! Дали случайно или гениално, но изковавайки мечовете на крал Артур, Мерлин създал нещо още по-невероятно. Той наистина е бил магьосник — но не като белобрадия Гандалф от филма…

— Чакай малко, мечове ли каза? Множествено число? — намеси се Чейс.

Мичъл кимна.

— Първият меч на Артур, Калибърн, е бил направен от същия метал, но не е бил толкова ефективен. Приемете го като Мерлиновия прототип за Екскалибур. Но Артур е имал оръжие, което е действало като естествен канал за земна енергия — и според легендата, той се възползвал от него. Нищо не можело да устои на Екскалибур, когато Артур го размахвал. Мечът дори светел в битка.