Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Мак, знам че това е секретно — каза Нина, — но има ли някакъв начин Катрин или Холи да седнат при нас? Когато те са наоколо, Еди се държи много по-културно.

— Страхувам се, че не, но да си призная, че споделям мнението ти — отвърна Мак. — Останах с впечатлението, че Олдърли е бил изключен от американците и това въобще не му харесва.

— Да — каза Чейс, като си играеше с опашката на Нина. — Знам колко е дразнещо да ти заповядват янки.

— Хей! — обади се Нина.

Мак се усмихна, след което се изправи рязко, защото забеляза нещо през прозореца.

— Но мисля, че тези хора ще могат да ни осветлят малко повече по въпроса.

Пред къщата спря автомобил, голяма черна лимузина „Линкълн“. Чейс видя регистрационната й табела и необичайният й формат му подсказа, че това е дипломатическа кола.

— Опа, здрасти, ето ги и федералните — Нина стана и се приближи към него, проследявайки с поглед двамата мъже, които излязоха от колата и замаршируваха по алеята към къщата. На вратата се позвъни; след кратка размяна на реплики вратата на дневната се отвори и Елизабет надникна предпазливо вътре.

— Дошли са някакви хора, които искат да те видят — рече тя. — Казват, че са от американското посолство.

Мак се изправи.

— Моля, поканете ги, госпожо Чейс.

Елизабет въведе двамата костюмирани мъже в стаята. Първият беше около петдесетте, със снопче тънка кестенява коса на главата и учестено дишане. Той протегна ръка към Нина.

— Доктор Уайлд — каза той, преди да погледне несигурно към Чейс и Мак. — Господин… Чейс? — Чейс посочи с пръст към себе си. — Благодаря. — След като се ръкува с Чейс, той се представи с бостънски акцент. — Аз съм Кларънс Пийч от отдела за държавна сигурност към американското посолство в Лондон.

— Здрасти, пич — отвърна Чейс, като потисна една усмивка. От досадата, която се изписа по лицето на Пийч той се досети, че шегичките с името му не спират.

Вторият мъж беше по-млад, около трийсетте, и много по-привлекателен за Нина. Той имаше стегнато тяло, висок над метър и осемдесет, с квадратна челюст и напрегнати, но красиви зелени очи и гарваново черна коса.

— Доктор Уайлд? — попита той с дълбок глас, изговаряйки думите с характерното за Ню Орлиънс провлачване. — Аз съм Джак Мичъл от DARPA 8 8 DARPA (Defence Advanced Research Projects Agency) — агенция към министерството на отбраната на САЩ, която отговаря за развитието на нови технологии за армията на САЩ. — Б.пр. — агенцията за разработване на нови технологии за армията на САЩ — уточни той, като видя озадачения й поглед, и гласът му изведнъж премина в перфектна имитация на Тони Маклюър, фалиралият актьор от „Семейство Симпсън“. — Сигурно си спомняте за нас от такива изобретения като Интернет — който вече не се използва само за порнография!

Нина се засмя.

— Здрасти! Радвам се да се запознаем.

— А вие сигурно сте Еди Чейс.

— Сигурно — отвърна Чейс, който въобще не се впечатли от новодошлия. — Защо DARPA се интересува от откриването на Екскалибур? Аз си мислех, че напоследък се интересувате само от създаването на бойни роботи и микровълнови лазерни лъчи.

— В изследването на Бернд Руст се крие нещо повече от една древна реликва и само след минутка ще ви обясня какво. Но за съжаление тази информация е строго секретна. — Той се обърна към Мак. — Опасявам се, че ще се наложи да ви помоля да излезете от стаята, докато обсъждаме този проблем. Съжалявам, сър.

Мак беше изненадан.

— Аз имам ниво на достъп пет.

— Знам, сър.

Мак стрелна с поглед Нина и Чейс и излезе от стаята. Мичъл им махна с ръка да седнат, след което отвори тънкото си метално куфарче и извади отвътре една папка. — Познавате ли някой от тези хора? — попита той, като нареди няколко снимки на масата пред тях.

Нина веднага забеляза брадатия мъж, когото беше преследвала из хотела.

— Това е човекът, който ми открадна лаптопа!

Мичъл кимна.

— Олег Максимов, известен още като „Булдозера“. Бивш боец от спецназ, прочут с изключителната си физическа сила и с изключително ниската си интелигентност — още преди да го прострелят в главата в Чечня. — Той посочи към големия белег на челото му. — Никой не знае как е успял да оцелее, но той оживял, и сега има метална пластина, която свързва двете половини на черепа му… както и сериозно увредена нервна система.

— Какво имате предвид?

— Претърпял е някакъв вид мозъчно увреждане, което засегнало реакциите му на удоволствие и болка — обясни Мичъл. — Общо взето, когато изпитва болка, той я усеща като удоволствие.