Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Фордът се плъзна и се заби в едната полицейска кола. Въздушните възглавници изскочиха със съскане и притиснаха пътниците към облегалките на седалките. Нина се хвърли на седалката точно преди сблъсъка и беше засипана от всякакви продукти.

Скоростта на автомобилите беше сравнително ниска, но въпреки това сблъсъкът разтърси Чейс. Той се поизправи докато възглавниците спадаха и видя баба си да се навежда до него.

— Бабче! Добре ли си?

Тя вдигна бавно глава.

— Мисля…

— Какво?

— Мисля, че малко се напишках.

Чейс едва не избухна в смях, но се сети за Нина. Той се огледа за нея и я откри вторачена в дулото на картечен пистолет МП-5.

И то не само един. Четирима полицаи с кевларени жилетки бяха заобиколили колата с насочени оръжия, с показалци на спусъците. Силите за бързо реагиране.

— Въоръжена полиция! — изкрещя единият от тях. — Горе ръцете! Веднага!

Чейс внимателно вдигна ръце и кимна към баба си да направи същото.

— Спокойно, момчета. Спрели сте грешната кола. Ние сме добрите.

— Млъквай! — Полицаят погледна към задната седалка на колата. — Ти, отзад! Покажи ми ръцете си, бавно! Изправи се!

Нина се подчини, отръсквайки стъкълцата от косата си, докато казваше на Чейс:

— А ти ми казваше, че Борнмът бил скучен…

— Я виж ти — чу се познат глас. — И това ако не е Еди Чейс. Или пък може би е Лудия Макс?

Чейс вдигна глава, когато вратата на килията се отвори.

— Ти не си ли изпя вече песента — отвърна Еди с уморена усмивка. След като го арестуваха, той използва правото си на телефонен разговор, за да се обади на Джим „Мак“ Маккримън, бившия му командващ офицер в САС.

— Приключих с безбройните безсънни нощи в МИ-6. — Посивелият шотландец влезе в килията и Чейс се изправи, за да се ръкува с него. Мак беше облечен с тъмен костюм, ушит по поръчка, който по никакъв начин не разкриваше, че единият му крак е изкуствен под коляното, и носеше под мишница няколко сгънати вестника. — Като че ли си забъркал някаква голяма каша — янките страшно много са заинтригувани от нея.

— Колко голяма?

— Нямам представа, но Питър Олдърли скоро ще ме осветли.

— Олдърли? — изръмжа Чейс при споменаването на агента от МИ-6. — Мили боже, да не си замесил това леке? Сигурно се скъсва от смях при мисълта, че съм прекарал нощта в полицейска килия.

— Да, позабавлява се малко. Но освен това иска да знае кога ще му изпратиш покана за сватбата.

— Че за какво му е? Той не може да ни търпи.

Усмивка изкриви грубото лице на Мак.

— О, Нина много си я харесва. Теб не може да търпи. Иска да поднесе на Нина своите съболезнования.

— Този негодник! И то след като го повишиха заради нас… Къде е Нина, между другото? Добре ли е?

— Добре е. — Мак махна към вратата. — Чака ни в приемната. Заедно с баба ти.

— И какво? Аз ти се обаждам, а излизам последен?

— Първо дамите, Еди. Къде са ти маниерите?

Един полицай ги поведе към приемната.

— Еди! — извика Нина и скочи да го прегърне. — Добре ли си?

— Малко ме поступаха с гумените палки, но като изключим това, съм добре — пошегува се той. Погледна зад нея и видя баба си да седи на пейката. — Бабче! Добре ли си?

Тя кимна.

— Добре съм, Едуард, благодаря. Никога досега не са ме арестували, затова ми е много странно! Но всички бяха много мили и дори ми донесоха чай в килията. Ще има какво да разказвам на момичетата при следващата ни игра на бридж.

— Слава богу. Ако някой се беше държал гадно с баба ми, наистина щеше да настане голяма бъркотия. — Изведнъж той забеляза хората, които се суетяха от другата страна на стъклените врати. — Какво става тук?

— Пресата — отвърна презрително Мак. Той подаде вестниците на Чейс и Нина. — За нещастие са ви изтипосали на първа страница. Не се тревожете за онази пасмина отвън — сега, след намесата на тайните служби, можем да извадим заповед от прокурора и да им затворим устата, но се забавихме твърде много и не успяхме да спрем сутрешните броеве.

— Аах! — проплака ужасено Нина, когато видя официалната си фотография от Агенцията за световно наследство да се усмихва от първата страница на „Гардиън“ под заглавие „Хаос в Борнмът: откривателката на Атлантида арестувана след убийство“. — Аз не бях арестувана за извършването му, аз бях свидетелка!

— Ако си мислиш, че това е лошо… — каза Чейс. В ръцете си държеше брой на „Сън“, на заглавната страница на таблоида с големи букви пишеше „САМОЛИЧНОСТТА НА БОРН(МЪТ)“. Някой турист с чевръсти пръсти — и адски търговски нюх, — бе успял да улови на лента форда, докато прегазва останките от сергията с плодове, и снимката сега украсяваше първата страница. Чейс беше просто сянка на шофьорската седалка и по-голямата част от лицето на баба му бе засенчена от рамката на предното стъкло, но Нина ясно се виждаше отзад. Вестникът услужливо бе включил и снимка, на която тя се ръкува с президента Долтън.