Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Да, знам го — призна Руст. — Историята на Артур е моя… моя страст, да речем, от много години. Но просто исках да се убедя, че вие сте подходящият човек, на когото да разкажа какво съм открил.

Нина повдигна вежди.

— Какво сте открил? Мислех, че става въпрос за родителите ми. Какво общо има крал Артур с тях?

Руст сви устни, сякаш се опитваше да сдъвче нещо твърдо.

— Всъщност, Нина, истината е, че… няма нищо общо.

— Какво?

— Ако ви бях казал защо всъщност искам да ви видя, може би въобще нямаше да проявите интерес. Само така можех да съм сигурен. Съжалявам.

— Какво? — повтори Нина, вече ядосана. — Чакайте малко, излъгал сте ме? Просто сте търсил повод, за да разговаряте с мен?

— Моля да ме извините, ужасно съжалявам! Но трябваше да говоря с вас. Вие сте единственият човек, към когото можех да се обърна за помощ. — Той отново огледа салона и гласът му се снижи до шепот. — Животът ми е застрашен!

— Да, от мен! — Нина се изправи и грабна лаптопа си.

Руст също скочи от мястото си, и протегна ръце в умолителен жест да я накара отново да седне.

— Моля ви, моля ви! Вашите родители ми бяха много добри приятели, особено баща ви. Свързваха ни толкова много неща. Включително страстта към непопулярните теории. — Умолителният му поглед внезапно се изостри. — Като Атлантида.

— Но това не ви дава правото да използвате родителите ми, за да ми привлечете вниманието.

— Знаете ли, защо изгубих работата си? — попита Руст с рязък тон. — Защото помогнах на баща ви. Тайно му дадох откритите нацистки документи, които го отведоха заедно с Лора по-близо от всякога до Атлантида. Когато разбраха какво съм направил, аз бях уволнен, опозорен — и накрая провалих брака си заради това. Сабрина ме напусна.

— Ако търсите съжаление, объркали сте човека — студено му отвърна Нина. — Моите родители загинаха заради това, което сте им дал.

— Вашите родители бяха готови да поемат всякакъв риск, който можеше да докаже, че са прави — възпротиви се Руст. — Знаете много добре, че това е така — познавахте ги. Търсенето на Атлантида беше тяхна страст, тяхна мания, която обсеби и вас. Без тях никога нямаше да откриете Атлантида. Изградихте работата си върху тяхната. — Нина не можеше да го отрече. По време на своите проучвания се беше възползвала максимално от записките на родителите си. — И също като тях поехте огромен риск, за да докажете своите теории. Е, аз също имам теория. Никой не вярва в нея — но никой не вярваше и на вашите родители, а те бяха прави. — След целия този поток от думи той сякаш се срина и напрежението от очакването на отговора й като че ли беше единственото, което го поддържаше. — Моля ви — каза тихо той. — Поне ме изслушайте.

Нина се поколеба. Тя осъзнаваше, че Руст се възползва от чувствата й и презираше както манипулативността, така и лъжата му. Но той нямаше да даде нацистките документи на родителите й, без да е наясно с рисковете, които поема, като им помага… и го беше заплатил с цената на кариерата и брака си.

— Добре — каза неохотно тя, все още ядосана, но гневът й леко започваше да се уталожва. — Добре, ще ви изслушам. Но само това. — Тя седна на стола. — Нищо друго не обещавам.

Руст въздъхна облекчено и седна в своя стол.

— Аз моля само за това.

Скръстила ръце, Нина го погледна с присвити очи.

— И така, разкажете ми теорията си.

— Моята теория — започна Руст, като отново снижи глас, — засяга Екскалибур, меча на крал Артур. Аз вярвам, че той е истински и че все още съществува. Дори знам как да го намеря.

— Добре, къде е той сега?

— Не знам.

Нина издиша ядосано през стиснатите си зъби.

— Но нали току-що казахте…

— Казах, че знам как да го намеря; това не е същото като да знам къде е. Винаги съм проявявал силен интерес към легендите за Артур, точно както родителите ти се интересуваха от Атлантида. И също като тях посветих много време и енергия, за да събера всяко парченце исторически факт, което успях да открия. Историята на крал Артур се простира далеч отвъд пределите на Британия. — Той погледна през прозореца към морето. — Тя достига чак до Близкия изток — където се крие едната от следите, които ще ни отведат до мястото, където лежи Екскалибур.

— Няма такова нещо като „нас“, Бернд — напомни му Нина. — Не и докато не ме убедите, че сте прав.

Руст сведе поглед към диска.

— И ще го направя — всичките ми проучвания се намират на този диск. — Той отново я погледна. — Знаеш крал Ричард Първи, нали?