Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Нина отново го погледна скептично.

— Защо? Искам да кажа, че това ще бъде невероятно археологическо откритие, но Екскалибур си остава просто един меч.

— Екскалибур е нещо повече от меч — каза Руст ужасно сериозно. — В един древен уелски текст, наречен „Мабиногион“, се казва, че мечът на Артур има гравирани две преплетени змии на дръжката и когато той го извадел от ножницата… — Той се спря за миг, за да си припомни точните думи. — „От устата на двете змии излизали пламъци, толкова ужасни, че никой нямал силата да ги погледне.“ А в „Le Morte D’Arthur“ 6 6 „Смъртта на Артур“, изписвано на средновековен френски по този начин, вместо „La Mort D’Arthur“, е компилативно съчинение на Сър Томас Малори, публикувано през 1495 г., създадено въз основа на френски и английски рицарски романи, посветени на крал Артур, заедно със собствени интерпретации и съчинения на автора по темата — Б.пр. , когато Артур извадел меча си, „той заслепявал очите на враговете му със силата на трийсет факли“. Това не е обикновено острие. Всичко, което трябва да знаете, го има в записките ми. Моля ви, вижте сама.

Тя отвори лаптопа си и кликна два пъти върху файла, който беше копирала от диска.

— Добре, но трябва да заявя, че това ми звучи твърде… — Тя искаше да каже „откачено“, но вместо това избра „параноично“. — А каква е паролата?

— Zum Wilden Hirsh. Като една дума, без главни букви. — Нина го погледна учудено. — Така се казваше хотелът, където бях отседнал, когато кодирах файловете. Трябваше ми нещо, за което руснаците никога нямаше да се досетят в случай, че дискът попадне в техни ръце.

— Руснаците, в множествено число? — попита подозрително Нина, докато внимателно въвеждаше паролата. Компютърът изпиука — паролата беше приета и тя получи достъп. Папката се отвори и разкри десетки — не, стотици — файлове. — Леле, доста записки сте си водили.

— Това е още една предпазна мярка — каза Руст и почука с пръст по челото си. — Точната им поредица се намира единствено тук. Без нея ще са необходими дни, за да се разгадаят. Но с моята помощ ще успеете много бързо да разберете какво съм открил — и се надявам, че ще се убедите, че наистина знам как да намеря парчетата от Калибърн… и че Калибърн ще ни отведе до Екскалибур.

— Добре, ще видим — Нина погледна към Руст. — Така, кой файл да прочета…

Тя замръзна.

На гърдите на Руст се беше появила наситено зелена точка, която той не забелязваше. Тя се плъзна по омачканите му дрехи и се закова върху сърцето му…

Силното пропукване, което се чу когато в стъклото зад гърба на Нина се проби малка дупка, беше заглушено от трясъка, който се разнесе когато Руст излетя назад и от раната в гърдите му изригна кървав гейзер.

Нина бързо скочи от стола си — отчасти от страх, отчасти за да избегне втори изстрел, ако убиецът я е взел на мушка.

Но лазерната точица примигна и изчезна. Нина се втурна към прозореца. В стъклото беше пробита дупка с широчината на пръста й. Зад нея, на покрива на Международния център, тя видя снайперистката — жена с изсечено лице и разрошена коса, боядисана в ярко оранжево, — която залюля пушката си и я хвърли надалеч през ръба на покрива на сградата.

— Хей! — извика някой зад гърба й. — Той ви открадна лаптопа!

Нина се обърна и видя един едър мъж, който тичаше към изхода с нейния макбук и диска. Огромната му ръка правеше машинката да изглежда не по-голяма от книга джобен формат.

Руст…

Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че е мъртъв — очите му бяха широко отворени и застинали, а устата му беше полуотворена, като че ли се канеше да изкрещи. Но той нямаше да проговори отново — и тайната, която се канеше да сподели с Нина, в този миг излизаше през вратата.

— Обадете се на 911! — извика тя и хукна след брадатия мъж. — Какъвто и да е номерът тук, обадете се на полицията!

Огромният крадец се изгуби във вътрешността на хотела. Нина го последва. След нея тичаше млад мъж, нетърпелив да се прояви като герой. Но куражът му се изпари за миг, щом осъзна, колко е грамаден всъщност обектът на преследване.

— Повикахте ли полиция? — попита Нина, като видя телефона в ръката му. Той започна да набира номера на клавиатурата и леко забави скоростта си, зает с телефона.

Едрият мъж пред тях стигна до едно разклонение. Той също се забави, огледа се объркано във всички посоки, след което хукна надясно.

Нина зави зад ъгъла и се озова пред дубликат на коридора, който току-що бе напуснала. Една камериерка затваряше вратата на една от стаите и беше оставила количката с препаратите по средата на коридора. Брадатият мъж изкрещя нещо на чужд език — руски, помисли си Нина в мига, в който той връхлетя върху количката и разпиля по пода шишетата с препарати за почистване. Камериерката изпищя.