Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Нина очакваше да я нападне докато е все още на пода, но вместо това чу изпращяване на чупещо се дърво. Погледна нагоре и видя, че той е избил с ритник вратата от пантите и е излязъл на аварийното стълбище.

Тя тръгна след него, мръщейки се на болката в гърба. Миризмата на храна, която се разнасяше отдолу, й подсказа, че се е запътила към хотелската кухня. В този миг се разнесе трясък от ритната с всичка сила врата, последван от гневни викове и металическа какофония от падащи тигани, съпроводена от изпълнен с болка писък.

Нина стигна до подножието на стълбищата. Вратата все още се люлееше лудо напред-назад като в кръчмите от Дивия запад. Тя скочи вътре и видя мъж, облечен в бяла униформа на готвач — обсипана с червени капчици кръв от разбития му нос — който се беше проснал на пода сред разпилени тигани, до една обърната количка. Другите от персонала отчаяно се опитваха да се отдръпнат навреме от брадатия мъж, който препускаше като луд към вратите в другия край на кухнята.

Тя прескочи падналия готвач и ритна един от падналите тигани, който се плъзна към отсрещната стена. Гигантът се обърна назад и я видя. Последва нова ругатня на чужд език, той изтръгна един сатър от говеждия бут на щанда до него и го хвърли по нея.

Нина изскимтя и се хвърли на пода, а острото парче стомана прелетя над главата й и се заби на два инча дълбочина в стената зад гърба й. Тя внимателно надникна иззад най-близкия тезгях и побърза отново да се скрие, след като бутът, последвал сатъра, отскочи от метала над главата й. Последваха нови кулинарни ракети — огромна консерва с готвен боб, цяла пуйка и стъклен буркан, който се пръсна при удара и я засипа с дъжд от кисели лукчета. По гърба й потече оцет и раната я засмъдя.

— Какво е това, по дяволите! Бой с храна? — изкрещя тя.

От другия край на кухнята се разнесоха нови крясъци, последвани от ужасния трясък на чупещи се порцеланови съдини. Нина се осмели да погледне отново над щанда и видя, че вратата се люлее, а по пода, край една обърната количка, се търкаляха разпилени чинии и купи. Мъжът беше изчезнал.

— Мамка му! — Тя скочи и изтича покрай кухненския персонал, плъзгайки се по начупения порцелан и влетя в хотелската трапезария. Брадатият явно вече се беше ориентирал и препускаше към изхода, водещ към рецепцията. Тя го последва.

Чейс профуча с пълна газ надолу по хълма покрай старата сграда на киното, като в бързината си да стигне до Нина, задейства и камерата за видеонаблюдение на пътя. Едва се сдържа да не изругае, като зърна двойното проблясване в огледалото за обратно виждане. На седалката до него бабчето се държеше с една ръка за дръжката на вратата, а с другата беше прегърнала здраво пазарската чанта.

Той премина по надлеза над пристана и започна да се изкачва по хълма към Международния център. Когато натисна рязко спирачки, за да завие към паркинга на хотел „Парагон“, той видя, че не е единственият, който се е разбързал — един блестящ черен кабриолет „Ягуар ХК“, управляван от жена с розово-оранжева коса, се плъзна пред него.

Някак си той знаеше, че тя е свързана с проблемите, в които се е забъркала Нина. Ако бабчето не беше с него, той щеше да забие форда право в ягуара, за да попречи на жената да влезе в паркинга, но сега можеше просто да седи и безпомощно да наблюдава как някакъв грамаден брадат тип изскочи от хотела и с един удар просна пазача на земята.

В ръка той носеше лаптоп. Това трябваше да е компютъра на Нина…

Ягуарът рязко спря. Мъжът отвори вратата и седна на пасажерското място — колата осезаемо клекна под тежестта му. Жената натисна педала за газта и рязко зави, отправяйки се обратно по пътя, откъдето беше дошла.

Нина изскочи от хотела и хукна към фокуса.

— Това са те, те го убиха! — извика тя, сочейки след отдалечаващия се ягуар. Накани се да отвори предната врата и да скочи в колата, когато забеляза, че мястото е заето.

— Опа!

— Помниш баба ми, нали? — смутено рече Чейс.

— Да, ами… — Ягуарът се изгуби от погледа им; тя отчаяно се загледа след него, след което отвори задната врата и седна в колата, като изтика пазарските торби настрани. — Измъкват се, давай, давай!

Чейс я погледна отчаяно.

— Нина, баба ми е в колата!

За голяма изненада и на двамата, бабчето се обади:

— Тръгвай след тях, Едуард!

Чейс повдигна изненадано вежди.

— Какво?

Бабчето постави пазарската чанта между краката си и се вкопчи здраво с две ръце в дръжката на вратата.