Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Специална корабна служба — каза Елизабет. — Предполага се, че са много по-здрави от САС.

Чейс се намръщи.

— О, я да го ду… — Погледът му зашари между племенницата и баба му. — … майната им на САС.

— Думайната им? — подразни го Нина.

— Това е… военна терминология.

— О, така ли?

— Е — каза Елизабет, като посочи нагоре по пътя, — базата на СКС се намира на няколко километра, в Пуул. Защо не отидеш да ги предизвикаш на състезание по канадска борба или нещо също толкова безсмислено мъжкарско.

— Може и да го направя — язвително отвърна Чейс. — Защото за да служиш на родината си, трябва да си мъжкар. Сигурно е имало стотици други неща, с които съм можел да се занимавам през последните осемнайсет години. Някакви предположения, Лизи? Имам предвид, че с всичките ти постижения…

Нина усети, че напрежението между брата и сестрата достига критична маса и скоро ще избухне и отчаяно се опита да смени темата.

— Значи, Холи, ти, ъъъ… обичаш да пращаш есемеси, а?

За нейна изненада Холи не сметна въпроса й за безнадеждно неубедителен опит в разведряването на ситуацията, както очевидно го възприеха Чейс и Елизабет.

— О, да! Е, естествено предпочитам чатовете, но пък кой не ги обича? Но мама вече не ме пуска много на компютъра, защото ще имам изпити, та затова се налага да пускам есемеси, но телефонът ми е толкова стар и е пълен боклук. — Тя протегна към нея въпросния предмет като доказателство. На Нина той й изглеждаше като напълно функционално технологично постижение, но й беше ясно, че някой наполовина на нейните години със сигурност има съвсем различни разбирания за добър телефон. — Че той дори не поддържа видео! Всичките ми приятели имат по-хубави телефони. Карат ме да се чувствам толкова неудобно!

— Това е само един телефон, Холи — каза Елизабет раздразнено. — Можеш да се обаждаш, да пращаш съобщения, всичко необходимо. Всичко останало са просто скъпи ефекти.

— Но ефектите са също част от забавлението, нали? — каза Чейс, като намигна на Холи. Той посочи към един магазин за мобилни телефони нагоре по улицата. — Знаеш ли какво, тъй като не съм ти донесъл подарък, какво ще кажеш да ти взема един нов телефон? Нещо натруфено, с всичките му мелодийки и свирукания. Включително видео.

Очите на Холи се разшириха.

— Наистина ли?

— Ами да, разбира се! Какъв чичо ще съм, щом не правя хубави подаръци на племенницата си, нали? — Той я поведе към магазина, поглеждайки към Нина. — Ще ти се обадя, като свършим и ще дойдем. Едва ли ще ни отнеме много време, просто ще вземем най-скъпото!

Бабчето ги проследи с одобрителна усмивка.

— Той винаги е бил толкова добро момче. Толкова е хубаво да го видим отново. Не си ли съгласна, Елизабет?

Елизабет отвърна с мълчание, но Нина нямаше нужда да чува каквито и да било думи, за да разбере, че в този миг сестра му би убила Чейс с удоволствие — както и годеницата му, може би.

— Интересно — промърмори тя, едва успявайки да изтърпи намръщените погледи на бъдещата си зълва, — какъв ли ще е изгледът от този балон?

Изгледът от петстотин фута височина всъщност беше доста впечатляващ, реши Нина. Паркът под нозете й представляваше дълга ивица трева и дървета, прекосявана от мъничка рекичка, устремена към проблясващото море, което се виждаше на около четвърт миля на юг. Паркът бе обграден с криволичещи тесни пътища — явно градските плановици бяха наложили анатема на широките булеварди и правите улици на Манхатън. От тук можеше да види дори хотела си, наскоро построена от розовеещ мрамор осмоъгълна сграда, надвесена над кея в западната част на парка. Единственото нещо, което загрозяваше гледката, беше един грамаден блок със стъклена фасада на изоставеното Imax-кино край пътя за кея, който според неспирната и все по-язвителна тирада на бабчето, някога бе избран за най-грозната сграда в Англия. Нина кимаше и хъмкаше утвърдително в подходящите моменти, въпреки че трябваше да признае правотата на бабата на Чейс.

Но дори тази тирада беше за предпочитане пред алтернативата. Гледката не можа да направи нищо, за да потуши искрите, които прехвърчаха между Чейс и сестра му. И тъй като седяха притиснати от предпазните колани в гондолата, просто нямаше път за бягство от там.

— Адски съм ти ядосана! — изсъска Елизабет на Чейс. Холи и бабчето седяха в другия край на гондолата и не чуваха нищо, но Нина седеше до тях и просто не можеше да не ги чуе.

— Мамка му, Лизи — раздразнено отвърна Чейс, — купих на племенницата си подарък. Голяма работа!