Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Семейни работи. — Когато стана ясно, че нищо повече няма да й каже, Нина само въздъхна и тръгна през парка, наслаждавайки се на разходката.

След като Чейс и баба му тръгнаха към супермаркета, Нина се върна в хотелската стая, за да вземе лаптопа и кодирания диск. Докато се връщаше към фоайето по коридора, осветен от мека светлина, тя се чудеше каква ли тайна се крие в него — и защо Руст иска да я разкрие само лично на нея.

Руст я чакаше в салона „Виста“, леко повдигната, полукръгла пристройка със стъклени стени и изглед към морския бряг. След него, на западната скала, се нареждаха голяма тухлена сграда, на която висеше грамадна табела с надпис „Международен център Борнмът“, а на юг следваха плажът и кеят. Яркото следобедно слънце, което караше вълните да блещукат и туристите, които безцелно се разхождаха по крайбрежната алея, бяха приятна гледка, загрозявана единствено от надвисналата сграда на бившето кино. Нина установи, че е напълно съгласна с думите на бабчето, че е голяма грозотия.

За голяма нейна изненада същото се отнасяше и за Руст. Когато го беше срещала преди, германецът се обличаше добре, дори елегантно. От друга страна размъкнатата фигура, която се изправи, за да я посрещне, изглеждаше така, сякаш предишната нощ той бе спал в близката канавка. Сакото му беше измачкано, несресаната му посивяла коса стърчеше на всички страни, сякаш бе получил електрически удар. Очилата му с дебели рамки го правеха да изглежда досущ като лудия учен от разни анимационни филмчета.

Но поне не си беше изгубил маниерите.

— А, Нина! — каза той, като се изправи и се поклони. — Толкова се радвам да ви видя. Благодаря, че се съгласихте да се срещнем.

— Ами вие не ми оставихте кой знае каква алтернатива — отвърна тя, докато се ръкуваше с него. — Останах с впечатлението, че сте готов дори да пренощувате на стълбите на ООН, ако се наложи.

Това беше шега, но Руст кимна напълно сериозно.

— Може би. Но сега и двамата сме тук! Елате, седнете. — Той махна към масата си, която се намираше в дъното на салона. Нина осъзна, че той е избрал да седне колкото се може по-далеч от останалите, които бяха предпочели да седнат по-близо до стъклените стени, за да могат да се насладят на гледката към морето. Руст придърпа един стол за нея, след което подозрително огледа присъстващите, преди да седне срещу нея.

Тя проследи погледа му: една възрастна двойка, която пиеше чай и похапваше бисквитки, млад мъж с намазана с гел коса, който оживено говореше по телефона си, един грамаден брадат тип с грозен белег на челото, потънал в четенето на вестник. За миг Нина изпита съжаление към него — очевидно белегът му бе резултат от някакво сериозно нараняване, — след което отново насочи вниманието си към Руст.

— И така, каква е голямата тайна?

Руст се наведе напред и снижи глас в конспиративен шепот.

— Нина, кажете ми… какво знаете за крал Артур?

Ако Нина си беше приготвила списък с възможните теми, които Руст можеше да повдигне, това едва ли щеше да влезе в първите хиляда.

— Ами… в исторически смисъл или в митологичен?

— Исторически, разбира се.

— Разбира се — повтори тя, като се опита да скрие удивлението си. — Това не е точно от моята компетенция, но знам достатъчно, за да знам, че няма какво толкова да се знае. Той е бил водач на древните британци през шести век, той обединил английските племена след напускането на римляните и се борил срещу саксонците и пиктите, докато най-накрая, през седми век, саксонците не покорили Англия. След това… — Тя сви рамене. — Монти Пайтън 3 3 Монти Пайтън — култова комедийна група, нашумяла с абсурдисткия си и „политически некоректен“ хумор в ТВ-сериала „Летящият цирк на Монти Пайтън“ (1969–1974 г.); през 1975 г. комиците снимат филма „Монти Пайтън и Свещения граал“ — сатирична интерпретация на легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса — Б.пр. продължават легендата…

Руст кимна одобрително.

— А какво знаете за меча на крал Артур? И него ли смятате просто за легенда?

— Не знам. Има някои исторически отметки, но са много повърхностни. В смисъл, че дори няма съгласие по въпроса дали е бил само един меч, или два. Името Екскалибур е известно на всички, но според някои източници преди него той е притежавал друг, въпреки че не си спомням как са го наричали…

— Калибърн — прекъсна я Руст.

— Калибърн, точно така. Така че Екскалибур може да е просто другото име на Калибърн или пък е възможно да са две съвсем различни оръжия. Ако се съди по легендите, то Калибърн е бил мечът, забит в скалата, който само Артур е можел да извади като доказателство, че той е истинският крал на Британия, а Екскалибур е бил изкован за него от Мерлин, след като Калибърн бил счупен в битка. — Тя погледна към германеца. — Но вие сигурно вече го знаете, защо ме питате?