Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Ако си беше направил труда да ме попиташ щях да ти кажа да не го правиш, защото последното нещо, от което се нуждае Холи точно сега, е още нещо, което да й отвлича вниманието в момент, когато най-силно трябва да се концентрира върху училището!

— Бабчето каза, че се справя добре. Ти ми каза същото. Което значи, че наистина се справя добре.

— Но аз не искам да се справя добре! Може да се представи много по-добре, Еди! Но тя е тийнейджърка и има милион други неща, с които би предпочела да се занимава. И без да й даваш разни играчки ми е достатъчно трудно да я накарам да се съсредоточи върху онова, което е наистина важно за нея!

— Мили боже, Лизи. На това му викат преувеличаване.

Очите на Елизабет проблеснаха гневно.

— Не, наричат го безотговорност.

— А? — Чейс я погледна объркано. — Кога съм казвал, че си безотговорна?

— Ти си безотговорният, Еди! — Тя едва успяваше да сдържа гласа си. — Нямаш никаква представа колко е трудно да бъдеш родител — Холи е на петнайсет, за бога, и точно сега за нея аз съм като проклетия Хитлер, който винаги й мърмори за всичко! И изведнъж се появяваш ти, Готиния Чичо Еди героя, който си играе на Индиана Джоунс и я подтиква да бъде точно като него!

Чейс гневно вдигна лявата си ръка, разкривайки част от белега.

— Да бе, страхотна игра! Няма значение, че спасих хиляди хора, така ли? — Той дръпна ръкава си още по-нагоре и продължи с подигравателен глас. — Въобще не става въпрос за мен, нали? А за това, че ти завиждаш. Сигурно си умираш от яд, нали? Безполезният ти малък брат всъщност е постигнал нещо, а онзи, който влезе в Оксфорд, продава застраховки. Съжалявам, Лизи, но вината за това не е моя.

— И двамата знаем много добре чия точно е вината — студено каза Елизабет.

— Е, нямам какво повече да кажа. — Той й обърна гръб и тръгна към другия край на гондолата, докато балонът постепенно се спускаше, притеглян към земята от стоманените въжета.

— Ами да, все същата история — каза Елизабет, този път на висок глас, за да чуят всички. — Когато нещата се влошат, Еди Чейс просто им обръща гръб и си тръгва. — Тя протегна театрално ръце към него. — Но къде отиваш, Еди? Ти си в балон! Този път не можеш просто да си тръгнеш от тук.

— Мамо! — изсъска Холи през зъби, изчервена до уши. Нина споделяше смущението й.

— Е, това беше страхотно пътуване — изчурулика бабчето и се обърна към Чейс и Елизабет. — Толкова е хубаво да видиш нещата от различна перспектива. — За миг Нина не можеше да повярва, че тя е пропуснала избухването на Елизабет, но бързата размяна на погледи и подсказа, че е чула всичко — и то може би не за пръв път. Тя отново щипна бузите на Чейс. — Толкова се радвам да те видя, агнешка пържолке! Дали ще се съгласиш да ми направиш една услуга? Каза, че си наел кола. Нали няма да имаш нищо против да ме откараш до супермаркета, за да си напазарувам хубавичко?

— Няма проблем, бабче — каза Чейс. — Колата е пред хотела — не е далеч от тук. Но Нина има среща с един приятел и няма да може да дойде с нас. — Нина погледна към часовника си и осъзна, че съвсем е забравила за Руст — вече беше почти два и половина.

— Ох, колко жалко. Е, надявам се да се видим по-късно, Нина — ще ти разкажа какъв беше Едуард като малък. Имам и снимки.

Сега беше ред на Чейс да придобие смутен вид.

— Уф, бабче!

— „Агнешка пържолка“? — прошепна Нина в ухото на Чейс когато балонът докосна земята. — Толкова е сладко!

— Да, да…

— Ще ти покажа и медалите му — каза бабчето. — Даде ми ги след като напусна армията, дори кръста Виктория. Него кралицата му го даде, да знаеш!

Нина погледна към Чейс с отворена уста.

— Сега вече знаеш къде е кутията — каза той и леко се усмихна. Работниците застопориха гондолата и отвориха вратичката й, за да могат да слязат пътниците. — Така, значи ти ще идеш да се срещнеш с твоя човек, а аз ще отведа бабчето на пазар. — Той прегърна Холи.

— Благодаря за телефона, чичо Еди — каза тя.

— Радвам се, че ти харесва. Само не се захласвай много с него, нали? Не ми се ще да те отвлича от уроците.

Холи изпъшка.

— Боже, звучиш точно като мама!

— Дано не е така. — Чейс погледна остро към Елизабет, след това целуна Холи по бузата и се приближи към Нина и бабчето. — Ще се видим пак преди да тръгнем, нали?

Тя му махна с ръка.

— Чао, чичо Еди!

— Чао, Холи — отвърна той и се обърна към тях.

— Радвам се да се запозная и с двете ви — наблегна Нина, преди да тръгне след Чейс и баба му в посока към хотела. — Какво беше всичко това? — прошепна му тя.