Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Чейс реши да рискува и надникна зад дънера. На слабата светлина от фаровете на колата не се виждаше нищо, което да се движи.

— Нямам визуален контакт! Къде се намира той?

— Приближава се откъм три часа, все още се движи — не, пада на земята, прицелва се…

— Мамка му! — Той хукна право към все още невидимия снайперист, протегнал напред пистолета си. — Направлявай ме!

На образа на радара протегнатата му ръка щеше да служи като ориентир, което щеше да помогне на Мак да го упътва към целта му — ако, разбира се, беше достатъчно бърз.

— Ляво — отсече Мак. Чейс леко смени посоката, профучавайки край дърветата. — Ляво, ляво — направо, направо!

— Десет секунди!

Чейс стреля и продължи да стреля в шубраците пред себе си.

Нямаше попадение, а времето и патроните му свършваха…

— Раздвижи се! — каза Мак. — Сменя целта, сменя целта!

Нямаше нужда да пита коя е следващата му мишена. Оставаха му три патрона, два, един…

— Улучи го! — извика Мак. Без ликуване в гласа, просто констатация. — Пистолет, пистолет!

В близък бой снайперската пушка беше безполезна, но мъжът разполагаше и с друго оръжие. Чейс забеляза раздвижване пред себе си, един храст, който не беше храст се размърда, проблясък на метал…

Той изстреля последния си патрон.

— Нямам контакт! — изпъшка Олдърли. — Чейс! Улучи ли го, успя ли?

— Да, улучих го — обяви Чейс, изритвайки пистолета от ръката на снайпериста. Но за него вече нямаше никаква заплаха: последният куршум беше улучил мъжа във врата, разкъсвайки мускулите и жилите, и сега камуфлажното му облекло бързо подгизваше от кръв. Той продължаваше да помръдва леко, но след минута-две щеше да бъде мъртъв, дори и ако Чейс се опиташе да го спаси.

В слушалката се чуха викове на облекчение.

— В такъв случай — рече Олдърли след минута, — можеш да очакваш сметка от Нейно величество за използването на сателита. Ще бъде само някакви си милион паунда, или там някъде.

— Кажи им да си го приспаднат от наградата за откриването на Екскалибур — рече Мак. — Добре ли си, Еди?

— Да — отвърна Чейс, обърна гръб на умиращия снайперист и хукна към сечището. — Холи, добре ли си? Холи?

Намери я да лежи на земята зад дънера и да трепери.

— Холи — каза той, като се протегна и я хвана за ръката. — Всичко е наред. Добре ли си?

Тя бавно вдигна глава и го погледна с насълзени очи.

— Чичо Еди?

— Здрасти — усмихна се той. — Хайде, миличка. Да те заведем у дома при мама.

Той внимателно я изправи на краката й. Тя го прегърна и притисна лице към гърдите му, хълцайки.

— Всичко е наред — успокои я той. — Всичко свърши.

Но знаеше, че съвсем не е така.

— Предполагам, че снайперистът няма да проговори — каза Мак в слушалката, явно мислейки си за същото. — Двамата с Питър ще се оправим с местната полиция, но как смяташ да намериш Нина?

Чейс отведе Холи до колата.

— Все още имам шанс. Ще трябва да поговоря с един човек.

Хектор Амороз се събуди внезапно, седна в леглото и се протегна да светне нощната лампа.

— Здрасти, Хектор — обади се Чейс с леден глас от стола, който беше придърпал до леглото. В ръката си държеше пистолет, без да го насочва директно към шефа на АСН, но можеше да го направи само с едно леко помръдване на китката.

— Еди! — възкликна Амороз. — Ти какво… Как влезе тук?

— Имам си начини. Исках да си поговорим, докато си още в Лондон. За приятелчето ти Джак Мичъл.

При произнасянето на това име, лицето на Амороз се стегна. Той се вгледа в Чейс, докато очите му привикнаха към светлината.

— Господи, Еди! Какво ти се е случило?

Чейс посочи към отоците и раните по лицето си.

— Както вече казах, Джак Мичъл. Оказа се, че не е този, за който се представя. — Сега пистолетът му вече беше насочен към Амороз. — Но ти си го знаел, нали? Още от самото начало.

— Не знам за какво…

— Недей! Дори не се опитвай да отричаш! Джак нагласи цялата работа, въвлече в играта АСН, за да може да намери Екскалибур преди руснаците. И тъй като е служил във флота, а ти също си служил там, двамата още в началото се сприятелихте. Бихте направили всичко, за да си помогнете един на друг, нали?

— Въобще не стана така — рече твърдо Амороз. — Може и да съм напуснал флота, но щом Пентагона поиска нещо, мой дълг е да им го осигуря. В по-голямата си част финансирането на АСН идва от САЩ. Знаеш го много добре.

— Онзи, който плаща, той поръчва музиката, така ли? — подигравателно се ухили Еди. — Добре, знаеш ли каква музичка е поръчал сега? Казва се „Аз отвлякох Нина и откраднах Екскалибур, за да си построя шибаната машина“.