Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Изстрел…

Точно тогава Чейс клекна.

Куршумът изсъска над главата на Чейс и се заби в отсрещното дърво. Лекото изщракване на снайперската пушка след изстрела му подсказа посоката, от която е стреляно, но той вече я знаеше.

— Господи! — чу се тенекиеният глас на Питър Олдърли в дясното му ухо, след като Чейс сграбчи Холи и я събори на земята до себе си. — Не можа ли да се забавиш още!?

Чейс не отговори, а припълзя към прикритието на дънера, влачейки момичето след себе си.

— Стой тук — изсъска той, сграбчи пистолета си и запълзя по корем през листата и калта към другия край на падналия ствол. Ако снайперистът беше добър, а Чейс не се съмняваше в това, изненадан или не от реакцията на жертвата си, той щеше да презареди бързо и да потърси мишената.

— Все още е на мястото си — обади се Мак в слушалката. — Оглежда се наляво, търси те.

— Чакай, прави нещо с пушката си — добави Олдърли. — Превключи нещо, може да е нощно виждане или инфрачервен термограф.

Чейс нямаше нужда да вижда радарния образ, който двамата мъже разглеждаха някъде в централата на МИ-6 в Лондон; той можеше да си го представи идеално. Снайперистът лежеше зад някакво прикритие, паднал дънер или пън, на място, откъдето имаше добра видимост към първоначалната позиция на мишените си. Нямаше да мръдне от мястото си, освен ако не беше абсолютно наложително.

Което означаваше, че Чейс трябваше да го накара да се помръдне оттам. Сателитът, който обикаляше в орбита на триста мили над главата му, можеше да вижда през гъстата листна маса по дърветата и дори през почвата, но можеше да насочва окото си към някое определено място само за ограничен период от време, преди траекторията му да го отведе извън обхват. Ако до това време той не беше открил врага, щеше да остане без видимост.

Което означаваше да умре.

— Една минута до излизане от обхват — съобщи Олдърли.

— Хайде, Чейс, закови тъпото копеле, той просто си лежи някъде там!

— Ти май никога не си се изправял пред снайперист, а? — изръмжа Чейс, приближавайки края на ствола. Следващото възможно прикритие беше едно дърво на около десет фута от него — терен, на който ще бъде напълно изложен на прицела му. — Кажи ми какво прави?

— Мести мерника от единия край на дънера към другия — отвърна Мак. — Чака някой от вас да помръдне.

— Накъде се цели сега?

— Към теб.

Чейс се мразеше за това, което щеше да направи, но знаеше, че за него и племенницата му нямаше друг изход.

— Холи — прошепна високо той. — Когато ти кажа, много бързо покажи ръката си над дънера и после я скрий пак. Разбра ли? — Въпреки че беше много объркана и изплашена, тя кимна утвърдително. — Добре, едно, две, сега!

Холи протегна ръка над дънера.

Чейс се изстреля в посока към дървото, макар че тя веднага я скри. Той чу едновременно тихото туп на куршум, забиващ се в дърво, и мекото изщракване на пушката. Холи изпищя, когато върху нея се посипаха листа и натрошена дървесна кора.

— Наведи се! — извика Чейс. Дори най-добрите снайперисти в света имаха нужда от време, за да открият отново мишената си след като вече са стреляли. А и неговото бързо движение между дърветата щеше да принуди стрелеца да смени мишената, което щеше да го забави допълнително.

Но не чак толкова много.

Чейс се залепи за дървото секунда, преди куршумът да го направи и да напълни очите му с трески.

— Четирийсет секунди — обяви Олдърли с напрегнат глас.

— Къде е той?

— На пет часа от теб, около четирийсет метра — обади се Мак. — Прицелва се в прикритието ти.

— Вляво или вдясно?

— Вляво.

С вдигнат пистолет Чейс се изви надясно и показа ръката и рамото си, за да привлече снайпериста, след което веднага се премести обратно и бързо стреля два пъти от лявата страна. В дървото се заби още един куршум, противникът му явно се беше разконцентрирал от ответния огън, точно както се беше надявал Чейс.

Той отново изскочи иззад прикритието си, този път без да се връща обратно. Хукна криволичейки между дърветата право към укритието на снайпериста, а под краката му хрущяха нападалите клони и листа…

— Трийсет секунди!

— Размърда се, уплашил си го! — извика в същия миг Мак. — Движи се надясно от първоначалната си позиция, пълзи — не! Станал е и бяга!

Чейс стигна до друго дърво и се скри зад него.

— Позиция!

— На четири часа от теб, продължава да се движи надясно, все още се движи — мамка му! Еди, той отива към племенницата ти!

— Двайсет! — каза Олдърли. — Чейс, размърдай се!