Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Кой? Кой я отвлече?

— Не знам, носеха маски! Казаха, че ще ме наблюдават и ако се обадя в полицията или кажа на някого за това, ще я убият. Казаха, че трябва да чакам да ми се обадиш!

Чейс удари с пистолета по масата с едва сдържан гняв. Навсякъде се разхвърчаха трески.

— Мичъл, гадно копеле такова, говори с мен! Знам, че ме чуваш!

В слушалката се чу изщракване, след което се разнесе познатият глас, прекъсван от електронни смущения.

— Здрасти, Еди.

— Веднага пусни Холи! — излая Чейс. — Или ще ти пръсна мозъка!

— Спести си заплахите, Еди. — В слушалката се чу друг шум, вой на самолетни двигатели. Той вече не се намираше на борда на подводницата.

— Това не беше заплаха, а обещание.

— Не ми губи времето. Искам Нина. Тя ми трябва. Знам, че стигам до крайности, но трябваше да ти покажа, че съм изключително сериозен.

— Като отвличаш една тийнейджърка? — извика Чейс. — Британското правителство ще ти разкаже играта!

— Британското правителство ще си затваря устата и ще прави каквото му кажа, както винаги. Но ако ти направиш каквото ти казвам, дори няма нужда да научава за това. Доведи ми Нина и ще си получиш обратно племенницата.

— Еди, какво има?

Чейс се обърна и видя Нина до вратата.

— Онзи задник е отвлякъл Холи!

— Това Нина ли е? — попита Мичъл, когато тя извика уплашено. — Дай й телефона, Еди.

Стиснал гневно устни, Чейс включи високоговорителя на телефона.

— Тук е.

— Здрасти, Нина. Сигурно вече се досещаш какво искам, но въпреки това ще ти го кажа, за да няма недоразумения — искам да се предадеш на хората ми. В замяна на това ще пусна племенницата на Еди.

— На хората ти ли? — отвърна презрително Нина. — Похитители и убийци? В този момент ме е срам да се нарека американка. Когато всичко това се разчуе, с DARPA е свършено.

Мичъл едва не се изсмя.

— Наистина ли все още мислиш, че работя за DARPA? Не знаех, че си толкова наивна.

— Незаконен проект — изръмжа Чейс.

— Възможно най-незаконния. Това е твърде важно, за да бъде поверено в ръцете на някоя правителствена агенция. Или политик.

— И ти едностранно се обяви за пазител на американските интереси? — попита ужасено Нина.

— Все някой трябваше да го направи. Но не съм тук, за да обсъждам сблъсъка между идеализма и истинската политика — тук съм, за да свърша една работа, за която си ми необходима. Върни се в Англия. Щом пристигнеш там, обади се отново на този номер. Ние го подслушваме. След това ще направим размяната.

— Не! — извика Чейс. — Искаш да разменя годеницата за племенницата си? Майната ти! Не мога… Не мога да направя подобен избор!

— Аз мога — каза тихо Нина. — И ще го направя.

— Какво?

— Казах, че ще го направя.

— В никакъв случай!

В гласа й прозвуча твърда нотка.

— Трябва да го направя. И ти го знаеш. Само така можеш да си върнеш Холи. Тя ти е племенничка… скоро ще стане и моя. — Тя го хвана за ръката. — Тя ще бъде част от семейството ми, Еди. А ти трябва да направиш каквото е необходимо, за да защитиш семейството си. — Тя се обърна към телефона. — Джак, ще го направим. Аз ще го направя. Но искам твърдото ти обещание, че Холи ще си отиде жива и здрава.

— Обещавам — каза Мичъл. — А сега отивай в Англия. Колкото се може по-бързо. — След което връзката прекъсна.

Чейс хвърли телефона на масата.

— Тоя проклет мръсник! Не му вярвам, така или иначе ще се опита да я убие. Както и теб. Не може да рискува някой да знае какви ги върши.

Максимов изсумтя.

— Този мъж е боклук. Трябваше да му размажа главата! Но поне знаеш, че не е всемогъщ, в противен случай щеше да остави хора тук да те чакат.

— Разполага с достатъчно власт — отвърна разтревожената Нина. Двамата с Чейс размениха погледи, които издаваха страховете им за Холи… и за самите тях.

Англия

Ню Форест се простираше върху терен от над 220 квадратни мили. Началото на националния парк започваше на десетина мили източно от Борнмът и в него се намираха някои от най-старите равнинни пасища на Англия. Но Нина и Чейс чакаха в колата на Елизабет, паркирана на едно от сечищата в редките горски масиви, от които всъщност идваше името на областта 20 20 Ню форест (англ. new forest) — Нова гора. — Б.пр. . Чейс беше разгледал сателитни снимки на района; най-близката къща се намираше на около миля от тях; мястото, което Мичъл беше избрал за размяната, беше възможно най-усамотеното, което можеше да се намери в гъсто населения южен бряг.

Нощта беше настъпила. Единственото осветление идваше от фаровете на колата, които хвърляха остри сенки върху земята. Чейс огледа дърветата, но не видя никого.