Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Амороз се изпъна и го погледна стреснато.

— Отвлякъл е Нина? Какви ги говориш?

— Отвлече Нина, опита се да ме убие — мен и племенничката ми. Защото не иска да остави жив никой, който да разкаже за незаконните му операции и свръхоръжието, което се кани да построи.

— И ти си мислиш, че аз имам нещо общо с това? — попита Амороз.

Чейс го погледна твърдо.

— Ако си го мислех, досега да си мъртъв. — Амороз се напрегна, защото знаеше, че Чейс не се шегува. — Но ти знаеш повече за Джак, отколкото показваш. Искам да знам къде е сега.

— Всичко, което знам за Мичъл е, че той е бивш агент към разузнавателния отдел на специалните части, че сега работи за DARPA и че ми беше заповядано да му окажа пълно съдействие във въпросите на националната сигурност. Заповедта дойде от висшите ешелони на Пентагона.

— Добре, но Джак като че ли не получава заповедите си от там. Изглежда, че не получава заповеди от никого. Върти си своята малка незаконна операцийка и той казва на Пентагона какво да прави.

— Какво имаш предвид?

— Прибра се от Русия с подводница. Американска подводница, в руски териториални води. — Амороз реагира с искрена изненада. — Видях номера на корпуса — продължи Чейс. — Проверих го — SNN-23, морски съд, „Джими Картър“, нападателна подводница клас „Сийулф“. На която някога е служил Мичъл. А най-странното е, че е била прехвърлена към специалните части за техните операции. Наистина е голямо съвпадение, че точно тя се е оказала точно там… А още по-точно, не си представям някой от лампазите в Пентагона преднамерено да е поел такъв огромен риск. Значи…

— Той не може да разполага с такава власт — възпротиви се Амороз. — Дори тайните и незаконни операции се отчитат на някого.

— Това като че ли не го притесняваше. Изнесе ми високопарна реч на тема, че онова, което прави, било твърде важно, за да бъде оставено на политиците. Копелето е побесняло, Хектор — освен това Нина и мечът са в неговите ръце, тоест всичко, от което се нуждае, за да задвижи оръжието си. Видях едно подобно в действие; доста е… разтърсващо. Затова ми трябва помощта ти: да я спася — и да го спра.

— Как? Аз дори не знам къде се намира.

— Все някой ще знае — отвърна Чейс и се облегна назад в стола. Дулото на пистолета се отмести съвсем лекичко от бившия адмирал. — Може да се занимава с таен проект, но използва редовите военни активи. Както разузнавателни, така и граждански. Подводници, хеликоптери, самолети, коли, дори оръжия, които е изискал — за тях не може да няма все някаква документация. Някой в Пентагона знае как да го намерим. Ти сигурно имаш някакви приятелчета там. Иди при тях.

Амороз се размърда неспокойно.

— Това означава да разкрия, че знам за тайна операция, до която нямам достъп. Заради това не само мога да загубя поста си — могат да ме пратят и в затвора.

Пистолетът отново се насочи към него.

— В затвора поне ще си жив.

Амороз поглади брада замислено.

— Добре, ще опитам да… Ще се обадя на няколко души.

Норвежко море

Щом вратата на кабината се отвори, Нина скочи вътре.

— Хей, леко! — рече Мичъл, протегна ръка и хвана юмрука й, преди да успее да се забие в лицето му. Стисна го здраво и изви ръката й надолу. — Май е истина това, което казват, че червенокосите жени имат избухлив характер.

Нина присви очи от болка, след което се опита да изрита с крак капачката на коляното му. Той отскочи назад и тя пропусна на сантиметър.

— Ще те убия — обеща му с нисък глас.

— Не, няма — отвърна Мичъл безгрижно. — Да тръгваме.

— Накъде? — Курсът на хеликоптера предишната нощ беше кратък, до един частен самолет на летището в Саутхемптън, който след това отлетя до Уик, в североизточната част на Шотландия. Там ги очакваше друг, по-голям хеликоптер, който излетя веднага, щом се прехвърлиха в него, и се отправи на север, над тъмните води на Северно море, където единствените признаци на живот бяха светлините на нефтените платформи. Накрая и те се изгубиха от погледите им, и ги обгърна в пълен мрак.

Докато пред очите им не изникна един кораб, блестящ маяк насред пустошта. Като че ли беше товарен съд — палубата му беше претъпкана с контейнери. Хеликоптерът се приземи върху площадка, която се издигаше над кърмата, и Нина беше отведена в една метална каюта без прозорци. Свалиха й белезниците и я оставиха там сама.

Страхът за Чейс и Холи постепенно отстъпи пред нарастващия й гняв. Отчаянието нямаше да я отведе до никъде. Трябваше да попречи на плановете на Мичъл и да го накара да си плати за всичко, което беше направил.