Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Какво ще стане?

— Лоша работа!

— Добра идея — отвърна Чейс с крива усмивка преди да започне да се спуска надолу по стълбата.

Нина стигна до края на коридора и се озова в стая без изход. Това беше склад и раираната жълто-червена линия показваше границите на магнитното поле, излъчвано от генератора. От другата й страна, в дъното на стаята, се намираше шкаф с противопожарно оборудване. Част от него като че ли беше направена от стомана, алтернативните материали или не бяха подходящи, или бяха твърде скъпи.

Тя се хвърли към тях и сграбчи една противопожарна брадва. Звукът от тичащия след нея Круглов се промени от звънтене върху мостчето в глух тропот върху бетонния под в коридора. Вече беше близо…

Нина се завъртя и запрати брадвата към входа. Тя падна на пода от другата страна на линията, далеч от Круглов — и изведнъж промени посоката си, напук на гравитацията, увеличи скоростта си и полетя през коридора. Круглов извика изненадано и се хвърли встрани, като избегна на косъм летящата брадва, привличана от магнитното поле към генераторната камера. С отекващ звън тя се удари в един от пръстените с електромагнити.

Нина се отърси от първоначалната изненада и се огледа за друго оръжие, но Круглов вече се беше изправил и стиснал черния си нож в ръка, тичаше към нея.

— Сука! — изсъска той.

Нина предположи, че това едва ли е комплимент. Тя се опита да отстъпи назад, но нямаше къде да отиде. Попаднала в капан, тя протегна ръце напред, за да се защити. Круглов се ухили подигравателно и пристъпи към нея. Нина скочи напред, успя да го удари в брадичката и той отстъпи изненадано назад.

— Майната ти и на теб!

Круглов ядосано издиша, след което отново си пое въздух. Тя се опита да отблъсне ръката му, в която държеше ножа, както Чейс я беше учил, но руснакът беше подготвен. Когато Нина го сграбчи за китката, той се извъртя и с лакът нанесе удар в челюстта й. Тя извика, замаяна от болка. Круглов измъкна ръка от отслабналия й захват и я удари с дръжката на ножа по тила.

Тя залитна напред. Круглов я задържа и опря ножа в ребрата й, след което я повлече към коридора.

Щом го зърна да излиза от коридора, държейки Нина пред себе си като щит, Чейс внезапно спря. Вдигна автомата и погледна през визьора, прицелвайки се в главата на руснака. Но Круглов представляваше непрекъснато движеща се мишена, прикриваше се зад заложника си и Чейс не можеше да види в коя ръка държи ножа. Дори и да го улучеше, Нина пак можеше да бъде наранена смъртоносно.

Круглов стигна до мостчето и бавно започна да го заобикаля.

— Пусни я, задник!

— И преди сме попадали в такава ситуация, нали? — отвърна Круглов, подсмихвайки се. — Знаеш, че няма да се поколебая да я убия. Така че пусни оръжието.

Чейс стигна до мястото, където мостчето се разклоняваше. Спря се за миг, насочил автомата към Круглов… след което го хвърли и той падна в краката на Нина. Тя го погледна, стресната от капитулацията му.

Круглов разгледа високотехнологичното оръжие.

— Още една от играчките на Мичъл, а? С нетърпение чакам да го убия с нея. — Побърза да пъхне ножа в калъфа му и се наведе да вдигне оръжието, без да изпуска Нина. — Но ти ще бъдеш пръв.

Той се протегна към автомата, сведе поглед към него — и докато за части от секундата гледаше встрани, Чейс смигна на Нина. Тя го погледна объркано, но вече се подготвяше за онова, което щеше да последва.

Круглов се изправи с оръжието в ръка. С широка усмивка го насочи към Чейс и натисна спусъка.

Нищо не се случи.

Той опита отново. Спусъкът изщрака слабо, но автоматът остана безмълвен. Самодоволството му премина в гняв, когато осъзна, че е бил измамен.

Нина се възползва от разсейването му, извъртя се и заби лакът в стомаха му. Круглов залитна назад и я изпусна.

Чейс се втурна към него. Круглов удари Нина с автомата, отблъсквайки я към перилата на мостчето. Със свободната си ръка опипваше оръжието в търсене на някакъв предпазител или спусъков механизъм…

И откри бутона за гранатомета.

Чейс все още се намираше на няколко фута от него. Той нямаше представа, дали гранатометът също има биометрично заключване — поне Мичъл не го беше програмирал с неговите отпечатъци.

А несигурността, която се изписа за миг на лицето му, беше всичко, от което Круглов се нуждаеше, за да разбере, че все още има някакъв шанс…

Руснакът вдигна автомата и стреля в мига, когато Чейс се хвърли към мостчето, което водеше към склада. Гранатата прелетя край него. Удари мостчето на около петнайсет фута от тях и се взриви, разкъсвайки на парчета цялата отсечка и запращайки я към дъното на ямата.