Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Това въобще не го забави. Вместо това той се ухили и сграбчи Мичъл с огромните си ръце, запращайки го на пода.

Чейс скочи. Максимов беше приковал Мичъл към пода, затискайки и двете пушки.

А имаше още един охранител, с когото трябваше да се справят.

Оцелелите техници тичаха към изхода, но охранителят се засили към Чейс с намерението да го изхвърли през счупения прозорец. Чейс не мръдна от мястото си. Изчака руснакът да се приближи, след което финтира вляво. Охранителят инстинктивно се отмести, за да го пресрещне.

Вместо това Чейс скочи вдясно и нанесе силен удар в челюстта на изненадания мъж. Той залитна и протегна ръце, за да омекоти падането си — но ръцете му се озоваха върху стърчащите от прозореца стъкла. Той падна през прозореца, прелетя пищейки край Круглов към дъното на ямата.

Нина чу ужасяващия писък и се обърна назад, уплашена, че това може да е Чейс. Щом зърна падащата фигура, разбра че не е той, но същевременно видя, че Круглов застрашително се приближава. Тя хукна с всички сили по мостчето към коридора.

Чейс се върна назад, за да помогне на Мичъл. Максимов го беше стиснал за гушата и блъскаше главата му в пода. Останал без оръжие, Чейс сграбчи един стол и го разби в тила на руснака. Столът се разпадна на парчета, но Максимов само се изсмя пренебрежително.

— Добре тогава — изръмжа Чейс, — какво ще кажеш за това? — И той изрита брутално гиганта в бъбрека.

В друг случай това щеше да сложи край на битката, но вместо това Максимов изви гръб от удоволствие.

— Даааааа! — изпъшка той и лицето му грейна в екстаз.

Лицето на Мичъл посиняваше, а Чейс нямаше представа какво да прави…

Момент!

Щом Максимов изпитва удоволствие от болката, то тогава…

— Не мога да повярвам, че го правя — измърмори Чейс, докато се промъкваше зад Максимов, протегнал напред ръце, за да го погъделичка.

Руснакът реагира така, сякаш бе получил електрошок. Махна ръцете си от гърлото на Мичъл и скочи с изкривено от ярост лице.

— Заболя ме, дребосък такъв!

Чейс отстъпи назад. На пода Мичъл се опитваше да си поеме дъх и постепенно се размърдваше. Големият ХМ-201 лежеше на гърдите му. Хайде, застреляй копелето!

— Нищо чудно, че през цялото време изглеждаш толкова кисел — каза Чейс, опитвайки се да отвлече вниманието на Максимов от оръжието. — Сигурно при всеки оргазъм се чувстваш така, сякаш са те сритали в топките.

През прозореца забеляза Нина да тича по мостчето, следвана по петите от Круглов. Мичъл се обърна настрани с пъшкане… и автоматът се плъзна по пода, забравен от своя собственик, който се опитваше да диша. По дяволите!

Чейс вдигна поглед от оръжието към Нина, към Круглов, а след това обратно към Максимов. Времето му изтичаше.

— О, по дяволите! — изсъска той и се хвърли към руснака, гмурна се под разперените му ръце и започна да го удря в стомаха. — Това ще ти върне шибаната усмивка на лицето!

— Да, дребосъко! — измуча Максимов, все пак принуден да отстъпи назад от яростната атака на Чейс. — Направи! — Ръката му се стовари върху гърба на Чейс. — Го! — Нов удар го свали на колене. — Пак! — Последният удар го запрати на пода.

Замаяният Чейс погледна със замъглени от болка очи към Мичъл, който се опитваше да се изправи на четири крака зад гърба на Максимов. Автоматът продължаваше да лежи забравен край него.

Но Максимов не знаеше за това…

Чейс отметна назад глава и се ухили на руснака. Максимов се спря объркан.

— Щом ти харесва болката — изхриптя Чейс, — значи това много ще ти хареса! Джак, сега!

Очите на Максимов се разшириха. Той се завъртя, очаквайки да види Мичъл с насочен към него автомат.

Вместо това намери американеца на колене в краката му.

Чейс скочи и с всичка сила се блъсна в гърба на Максимов, принуждавайки го да направи крачка напред. Големият руснак се спъна в Мичъл и политна през прозореца. Прелетя край първото мостче и се удари във второто с такава сила, че то се скъса и той се озова върху плетеницата от кабели под него. Единият му крак се омота в тях и той увисна с главата надолу, почти в безсъзнание.

Мичъл успя да се изправи и вдигна автомата.

— Какво стана?

Чейс нямаше нито време, нито желание да му обяснява.

— Дай ми оръжието! — извика той. Нина тъкмо беше изчезнала в страничния коридор, следвана по петите от Круглов. Мичъл свали втория автомат от гърба си. Чейс го грабна от ръцете му и преодолявайки болката, хукна към стълбата.

— Еди! — извика Мичъл предупредително. Чейс се обърна назад и го видя да сочи към един от големите пръстени във вътрешността на все още работещия генератор. — Внимавай да не повредиш магнитите!