Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Господи! — ахна той, когато разбра какво всъщност представляват. — Сигурно сигналът ви е много слаб, щом се нуждаете от всичко това, за да получите свястна картина.

„Гората“ всъщност беше човешко творение, от метал: внушителен брой антени, които покриваха целия хълм и навлизаха навътре в тундрата. Чейс осъзна, че това е приемникът на станцията на Васюкович, също като американския HAARP, който Мичъл беше описал, но в много по-голям мащаб.

Щом се приближиха още, той успя добре да разгледа голямата сграда върху хълма. Тя имаше кръгла форма, с куполообразен покрив, който напомняше обсерватория. От всички страни стърчаха електрически кабели, които се свързваха с антените.

Монорелсовата линия стигна до горната си спирка. Там ги очакваха други два джипа, които откараха групата до сградата. Вътре Чейс бе поведен по един пуст коридор и вкаран в стая, която наподобяваше залите за наблюдение по аерогарите. По стените висяха предупредителни табели на руски; той нямаше представа какво пише на тях, но стилизираните символи, които ги придружаваха, предполагаха, че това са предупреждения за опасност едновременно от токови удари и магнетизъм. Подът беше очертан с плътна раирана линия в жълто и червено.

Станцията се поддържаше от двама мъже в оранжеви работни комбинезони. Когато Круглов се приближи към тях, единият прокара сензор по тялото му, докато другият наблюдаваше резултатите на екрана. Машината изпиука няколко пъти. С изражение на раздразнение и досада Круглов изпразни джобовете си, като остави всички метални предмети, включително пистолета си, в една пластмасова табла. Първият мъж отново прекара палката по тялото му. Удовлетворен от резултата, той прибра таблата в близкото шкафче и махна на Круглов да премине през линията.

Процедурата беше повторена при всички членове на групата. След тях напред пристъпи Чейс, който трябваше да остави часовника си, ключовете, телефона и — за голямо негово неудоволствие — коженото яке. Зъбците на ципа му бяха от стомана, поддаваща се на магнитното привличане. Титаниевите гвоздеи в лявата му ръка първоначално предизвикаха смайване и ужас, но щом се разбра, че не са магнитни, той беше пуснат да мине. Предположи, че плочката в черепа на Максимов също не беше магнитна; в противен случай той щеше да залепне за машината в мига, в който я включеха.

Екскалибур беше единственият предмет, който активира алармата, но въпреки това беше допуснат вътре. С куфарчето в ръка Чейс мина през вратата и се озова в друга стая, където се намираше контролният център на съоръжението.

Там го чакаше Нина.

Гримът и лъскавата рокля бяха изчезнали; тя изглеждаше бледа и уязвима, облечена в гащеризон, който не й беше по мярка.

— Еди! — извика тя с облекчение, но и с тревога в гласа. Васюкович, който стоеше до нея, вече напълно владееше положението.

— Здрасти, скъпа — отвърна Чейс. Той също се зарадва, че я вижда, но се постара да не разкрива чувствата си. — Добре ли си?

Нина изсумтя саркастично.

— О, страхотно! Като се изключи затворническото облекло. — Тя дръпна торбестия оранжев работен комбинезон.

— Да, кожената рокля отпреди определено печели първо място. — Той се обърна към Васюкович. — Донесох ти меча. Сега я пусни.

— Покажи ми — каза руснакът. Чейс отвори куфара. Васюкович погледна към Екскалибур с нещо средно между възхищение и алчност, след което внимателно го извади и вдигна лъскавия метал към светлината. — Не бях сигурен, че наистина ще го направиш. Освен това не вярвах, че Джак ще ти позволи. — През лицето му премина сянка на подозрение. — Да видим дали наистина е така.

Той щракна с пръсти и един от техниците в контролната зала се приближи бързо с някакъв електронен уред в ръка. Васюкович внимателно постави меча на масата; техникът прикрепи два електрода към него и включи уреда. Няколко секунди наблюдава дисплея му, след което кимна на шефа си.

— Наистина е Екскалибур — каза Васюкович, като почти изглеждаше изненадан от това. После отново взе оръжието в ръце. — Истински високотемпературен свръхпроводник.

— Когато обещая да направя нещо, го правя — каза Чейс.

— Аз също. Ще си върнеш Нина, Чейс — след като тествам системата си.

— Не си спомням това да е било включено в уговорката ни — каза Чейс с леден глас.

— Мисля, че се подразбираше. — Васюкович се усмихна леко, след което подаде Екскалибур на един друг техник, който слезе по една стълба през отвор в пода. — Погледнете — рече той с гордост в гласа, като се приближи към стъклената стена и разпери ръце, сякаш за да обхване много по-голямата зала, която се виждаше от другата страна. — На това съм посветил живота си. Това е… бъдещето.