Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Кристално — отвърна Чейс навъсено.

— Ще уредя свободен коридор за самолета ти — каза Васюкович. — Чейс?

— Какво?

— Може и да не ти се вярва, но аз държа на думата си. Ако ми донесеш Екскалибур, ще можеш да се ожениш за Нина. Когато си решите. Но ако ме измамиш… ще умрете и двамата. — Чу се изщракване и линията прекъсна.

— Смяташ ли, че можем да му се доверим? — попита Чейс.

Мичъл изсумтя.

— Едва ли. Но това няма значение — аз също го излъгах. Ще бъда на самолета с теб.

— Чакай малко — ако те усетят, ще избият всички ни.

— Не се тревожи! — Той се усмихна загадъчно. — Ще бъда на борда, когато излетим, но няма да бъда при приземяването. — Той потупа Чейс по рамото. — Хайде. Да вървим да спасим годеницата ти.

Самолетът, който отведе Чейс и Мичъл на север от Москва, не беше същият, с който долетяха в Русия, а един по-малък бизнес джет „Чесна Сайтейшън“, върху който подозрително липсваха каквито и да е корпоративни маркировки. Чейс заподозря, че обикновено се използва за дискретни, тайни пътувания на агентите от американските разузнавателни служби.

Към които Мичъл несъмнено принадлежеше.

— И така — каза Чейс, докато Мичъл отваряше един от няколкото пластмасови куфара, оставени в пътническата кабина, — значи ти през цялото време си бил шпионин?

— Това проблем ли е?

— Зависи от шпионина. Цялата тая научна работа само за прикритие ли беше?

. — Не, по дяволите — отсече твърдо Мичъл. — Наистина имам докторат по високоенергийна физика. Без него никога нямаше да успея да убедя Васюкович, че ще съм му от полза.

— И откога DARPA провежда собствени разузнавателни операции зад гърба на всички останали?

— От известно време. По-добре е никой да не знае за това. Ние правим всичко необходимо Америка да има решаващо технологично превъзходство пред всички останали държави — и това да не се променя.

— И го постигате със сила.

— Ако се наложи. — Мичъл извади от единия куфар автомат — оръжие, каквото Чейс не беше виждал дотогава. Той го подхвърли на англичанина. — Какъвто е настоящият случай. Виж за какво става въпрос.

Чейс завъртя футуристичното оръжие в ръце. Един бърз оглед му показа, че то има два пълнителя, единият плосък, отгоре, а другият скрит в приклада. Спусъкът се намираше пред двата пълнителя в „бълпъп“ конфигурация.

— Сякаш е взет от „Съдията Дред“.

— Това е автомат ХМ-201, една от новите играчки на DARPA. — От другия куфар Мичъл измъкна същото оръжие и за себе си. — Пълнителят в приклада съдържа двеста безгилзови патрона с голяма мощност, а монтираният отгоре спираловиден пълнител съдържа пет касети за сто допълнителни патрона 14-ти калибър. — Той превключи предпазителя на своя автомат. — Стандартни медни гилзи, волфрамов връх, с барутен заряд или газови, несмъртоносни. Обикновено се зарежда с четиридесет стандартни патрона и по двайсет от другите два вида, въпреки че според мен при тази операция използването на газовите е безсмислено.

— Патрони 14-ти калибър? — колебливо произнесе Чейс. — Те не могат да нанесат кой знае какви поражения.

— Ще те изненадат — въпреки че не сме ги тествали върху човешки цели. Все още. — Той погледна многозначително Чейс. — Освен това има 25 мм гранатомет с три гнезда, свързан с компютъризиран лазерен далекомер. Достатъчно е да намериш целта си, да я уловиш с лазера и далекомерът ще ти съобщи когато стигнеш подходящия за стрелба ъгъл. Визьор с нощно виждане, вградена система за разпознаване „приятел или враг“, която намалява опасността от приятелски огън…

— Вие, янките, точно от тази джаджа имате нужда — присмя му се Чейс.

Мичъл го изгледа кисело и продължи:

— Дръж го готов за стрелба. — Чейс вдигна оръжието си и изключи предпазителя. Мичъл набра нещо върху малката клавиатура зад мерника. Зелен индикатор се включи с пиукане. — Така. Сега е настроен към биометричните данни на твоите ръце. Само упълномощените хора могат да стрелят с него. Ако попадне във вражески ръце, се включва механизъм за самоунищожение, който стопява цялата електроника, за да попречи на копирането й. Готино, нали?

Чейс свали оръжието.

— Не съвсем.

Мичъл изглеждаше изненадан, дори леко обиден.

— Това професионалното ти мнение ли е?

— Да. Всичките тези джаджи имат нужда от акумулатор за захранване, което означава допълнителен товар, разните измислени електроники са първото нещо, което се чупи на бойното поле; пълнителят в приклада го прави твърде тежък, наличието на превключвател между пълнителите означава опасност от счупване, спусъкът е много напред и се обзалагам, че това нещо е адски скъпо. Направили сте автомат, който прави два пъти повече неща от М-16… за десет пъти повече пари. — Той се ухили. — Типична американска играчка.