Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Като гигантска секвоя, отсечена от дървосекач, масивният кран бавно, но неумолимо започна да пада.

Покрил дланите си с кожените ръкави, Чейс стисна здраво рамката, отстъпи от стъпалата и се плъзна надолу.

Използвайки краката си за спирачки върху вертикалните оси, той летеше надолу по тресящия се кран.

Падащата кула започна да се накланя все по-бързо. Той вече не се плъзгаше вертикално — кранът се наклони на пет градуса, след това на десет, хоризонтът се издигаше над нивото на погледа му, а земята неумолимо се приближаваше.

Кожата, която защитаваше ръцете му, вече започваше да се прокъсва, но той не можеше да си позволи да се пусне — намираше се твърде високо и нямаше да оцелее след падането.

Двайсет градуса, трийсет, металът край него се кривеше и се разкъсваше…

С оглушителния трясък на разцепващ се бетон, кулата се откъсна от основата си.

Чейс все още се плъзгаше надолу по стълбата. Навлезе в мазния пушек, отвори парещите си очи и видя калната земя да се приближава към него с нарастваща скорост. Стисна релсите с всички сили. Усещаше горещината от триенето да прониква през кожата, която се накъсваше и прогаряше, но все пак успя да забави падането си. Но дали не беше твърде късно…

Кранът рухна.

Първи паднаха бетонните тежести и разтърсиха сриващата се конструкция из основи. Чейс отскочи от стълбата и се блъсна в рамката за гърба си, после отново бе запратен срещу стъпалата, след което разбитият кран утихна.

Той лежеше без да мърда, проснат върху счупената стълба. Върху него се сипеше бетонен прах. Ехото от удара заглъхваше, за няколко секунди единственият звук, който се чуваше, беше пропукването на останките от горящия хеликоптер.

След това Чейс се разкашля.

— Мамка… му… и огън! — изхриптя той, като изпълзя изпод наклонената рамка и се просна в калта. Лежеше на не повече от двайсет фута от основата на крана. Падането му се беше забавило със срутването на кулата, но въпреки това той се беше стоварил на земята по лице от десет фута височина, а това не можеше да не му причини болка.

Но дори само фактът, че беше успял да изпълзи изпод крана, му подсказа, че няма нищо счупено, макар че в лявата си ръка, пострадала година по-рано, усещаше тежко, неприятно пулсиране. Главата също адски го болеше; той разтърка челото си и осъзна, че кърви. Към раната, която беше получил при изскачането през прозореца в къщата на Васюкович, се беше прибавила още една.

Мисълта за руснака си проби път в замъгленото му от болката съзнание. Чейс се надигна и седна. Нямаше представа какво се е случило с Нина. А колкото до Мичъл и Екскалибур…

След няколко секунди вече имаше отговор на втория си въпрос. Над главата му се разнесе бръмчене и малкият хеликоптер започна да се снижава, а парчетата от счупените му шини стърчаха като пречупени крака на насекомо. Докато наблюдаваше кацането на хеликоптера върху строителната площадка, той забеляза Екскалибур да стърчи от калта до основата на крана като блестящ надгробен кръст. В какъвто едва не се беше превърнал за Чейс.

Все още дишайки тежко, той закуцука към меча. Не му бяха нужни много усилия, за да го измъкне от земята.

Екскалибур беше в ръцете му.

Но болката беше твърде силна, за да ликува. Той се обърна изморено и видя хеликоптера, който кръжеше нестабилно над голяма купчина пясък. Преди Чейс да успее да си зададе въпроса какво, по дяволите, прави Мичъл, хеликоптерът рязко падна върху меката купчина. Перките му продължиха да се въртят и го заровиха още по-дълбоко в пясъка, но Мичъл вече беше изключил двигателя и изскочи от кабината, като хукна с всички сили към ранения Чейс. Зад гърба му хеликоптерът изхълца и най-после се спря окончателно да се върти, а перките му се забиха в пясъка.

— Дявол те взел, копеле откачено! — кресна Чейс. — Голям късмет извади, нали? Можеше да станеш на кайма!

— Не можех да чакам повече — каза мрачно Мичъл и извади телефона си. — Нямаше как иначе да се приземя, освен това полицията и пожарната пътуват насам, видях ги отгоре. Трябва да се махаме от тук, преди да са дошли. Цял ли си?

Чейс посочи разкъсаните си дрехи и окървавена кожа.

— В страхотна форма съм! Ами Нина?

— Не знам. Ти имаше предавател — аз изгубих контакт с нея в мига, когато излязохме извън обхват. Да вървим. — Докато излизаха през портала на строителната площадка, той се обади по телефона и бързо даде някакви заповеди. Чейс вървеше след него с меча в ръка.

Час по-късно вече бяха в тайната квартира, невзрачен апартамент в също толкова невзрачен жилищен блок на няколко мили от строителната площадка. Успяха да се махнат оттам тъкмо навреме, преди да се появи полицията — промъкнаха се през разни тъмни улички, докато най-накрая не ги прибра същият шофьор, който ги беше откарал до склада на Приковски, само че лъскавият му джип беше заменен от далеч по-дискретен старичък фолксваген голф.