Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Машината не следваше стабилен курс, а криволичеше непрекъснато. Той не знаеше дали причината за това се крие в двигателя или в пилота. Без микрофона и слушалката единственият му начин да комуникира с Мичъл беше да се изкачи върху шината и да почука по прозореца.

А Дина нямаше да му позволи да го направи.

Дясната ръка, с която се държеше за шината, все повече отслабваше, в лявата стискаше меча, а въздушните струи от роторите го подмятаха насам-натам, докато хеликоптерът се носеше над града. За да се качи обратно горе, той трябваше да се залюлее и да преметне крак върху шината — а тогава щеше да попадне в обсега на Дина. Достатъчно беше тя да протегне ръка и да забие ножа в някоя артерия, да разсече някое сухожилие и той щеше да полети надолу.

Но Чейс нямаше друг избор. Ако продължаваше да виси така, и без друго щеше да падне…

Той се залюля, като същевременно замахна и с Екскалибур, за да се засили по-добре. Кракът му почти успя да достигне шината, но се изплъзна. Чейс опита отново, като този път се засили повече, но отново не успя.

Дина го наблюдаваше, като също променяше позицията си. Готвеше се да го нападне.

Чейс отново се засили. Ръката му се изплъзна леко от шината. Този път кракът му успя да я достигне, но не и да се захване. Чейс се плъзна по тръбата, изпотената му ръка губеше сили. Плъзна се още по-надолу. Опита се да се захване по-здраво, но нямаше на какво да се подпре.

Тогава забеляза нова опасност, която се приближаваше отзад. Друг хеликоптер. Дори на фона на тъмното небе се различаваха двете му перки — витлата оформяха призрачни кръгове при всеки проблясък на навигационните светлини.

Той знаеше много добре, че единствените хора, които летяха на такива хеликоптери, са от руската армия. Бяха изпратили след него боен хеликоптер!

След меча, всъщност. Хеликоптерът не се опитваше да го спре, а да го проследи. Накъдето и да се отправеше мечът, той щеше да го следва.

А пострадалият MD-500 нямаше да издържи вечно.

Ръката му отново се изплъзна. Ако в следващите няколко секунди не успееше да се покатери върху шината, никога нямаше да успее.

Залюля се отново, металът почти се изплъзна от пръстите му…

Десният му крак се закачи на шината. С последни сили Чейс изрева и изтласка нагоре и другия си крак. В мига, когато успя да го прехвърли през шината, пръстите му поддадоха.

Той летеше над Москва с главата надолу, а коженото яке плющеше с всичка сила около раменете му. Празният кобур и тежкият резервен пълнител го удряха по гърдите. Той изпъна ръце и стегна мускулите на корема си, за да се набере нагоре.

Мечът се удари в шината. Чейс се протегна, за да се хване за стълбичката на пилота — така щеше да му е по-лесно да се издърпа. С няколко резки движения успя да седне върху шината, прегърна здраво стълбичката и въздъхна с облекчение…

В този миг ножът на Дина се заби в мишницата му.

Чейс се изпусна, вятърът заподмята ранената му дясна ръка. Той погледна към Дина. Тя се държеше за тръбата, която свързваше шината с корпуса, и замахваше с ръка, за да го прободе отново. Той се отмести встрани и ножът леко порна якето на рамото му. Последва ново замахване, което го пропусна на милиметри.

Тя съсредоточи вниманието си върху меча. Чейс едва успяваше да запази равновесие и не смееше да прави по-резки движения, докато не се хване отново за стълбичката с дясната си ръка. Което нямаше как да стане, докато ножът беше у Дина.

И тя беше наясно с това. Върху напрегнатото й лице за пръв път се изписа някакво подобие на усмивка. Тя замахна с ножа към меча, метал се сблъска с метала и лявата ръка на Чейс изтръпна.

Звън. Нов удар. Последван от още един. Дръжката започна да се изплъзва от дланта му.

Ако изпуснеше меча, бойният хеликоптер сигурно щеше да го последва. Ако Дина успееше да го грабне, Васюкович пак щеше да получи своята плячка. И в двата случая Чейс щеше да падне.

Звън… Звън… Мечът подскачаше в ръката му. В един миг усети, че малкият му пръст вече се свива в нищото. Дина разхлаби захвата на краката си, за да успее да се протегне още по-напред. Звън. Чейс усети как дръжката му се изплъзва.

Рускинята замахна, за да нанесе последния удар…

А Чейс измъкна резервния пълнител от кобура и го запрати в лицето й.

При все че в него имаше само седем патрона, петдесеткалибровият пълнител тежеше повече от двеста грама. Металната кутия с остри ръбове се заби в основата на носа й.

От ноздрите й шурна кръв. Дина се сви от болка и краката й се изплъзнаха от шината. Тя изпищя и политна назад, като инстинктивно протегна ръка и успя да се хване. Вятърът я блъскаше силно, и тъй като беше по-лека от Чейс, тя се справяше доста по-трудно. Докато се опитваше да достигне до шината с лявата си ръка, тя изпусна ножа и той полетя към земята.