Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

От земята се разнесоха изстрели. Не пистолетни, а от автоматично оръжие. Два куршума се забиха в корема на хеликоптера, преди стрелбата внезапно да спре — явно бяха забелязали Дина. Чейс се осмели да погледне надолу. Иззад ъгъла на сградата прииждаха охранители; забеляза сред тях Круглов, който сочеше с пръст към него.

Хеликоптерът продължи да се издига, като постепенно завиваше на една страна, за да прелети над сградата. В далечината Чейс видя светлините на Москва. Борейки се с въздушната струя на роторите, той се опита да се издърпа нагоре, без да сваля поглед от Дина, която бръкна между краката си и извади нож с блестящо острие от канията, привързана към бедрото й.

Нина стоеше във фоайето сред тълпа от хора. Няколко секунди по-рано шумът от хеликоптера в слушалката й внезапно беше прекъснал, последван от стрелба.

Беше ли улучен Чейс? Нямаше как да разбере. Малко преди това Васюкович, Круглов и Максимов си бяха пробили път през изнервената тълпа, като домакинът явно успокояваше хората и им казваше да си останат в сградата. В началото гостите се бяха подчинили на думите му, но след това някои решиха, че искат да се махнат по най-бързия начин от това място. Неколцина мъже край входната врата явно бяха постигнали съгласие по въпроса и бързо отвориха вратата.

Онова, което последва, можеше да се сравни с отпушването на вана: всички хукнаха към изхода, като се блъскаха и удряха преди да се изсипят навън. Блъскана от всички страни, Нина се опитваше да запази равновесие. В залата нахлу студен въздух, който прогони цигарения дим. Тя беше изтласкана през вратата…

Нечия ръка я стисна здраво за лакътя и я издърпа настрани. Максимов се втренчи в нея, сбърчил вежди. Той я повлече по стълбите покрай тичащите навън гости.

Васюкович я очакваше, обграден от охранители.

— Здравей отново, Нина — каза студено той. — Нина Уайлд. Знаех си, че има нещо познато в теб — но тази вечер изглеждаш много по-различно от снимката в списание „Тайм“.

Круглов изтича нагоре по стъпалата. Той се взря в Нина, позна я и повдигна изненадано вежди, след което се обърна към Васюкович.

— Мечът е у Чейс — той скочи в хеликоптера. Сигурен съм, че Мичъл го управляваше. И, Леонид! Дина тръгна след него! В момента виси на шината!

Васюкович погледна към поляната и военния хеликоптер, който чакаше на тревата.

— Къде е онзи идиот Мишин, по дяволите! Веднага ми го доведете!

Круглов изкрещя нещо на охранителите и петнайсетина секунди по-късно Мишин се появи пред групата, придружаван от още пазачи. Нина забеляза, че пригладената му с гел коса сега е разрошена и че големи мокри петна се стичат от чатала по двата му крака. Той се потеше и гледаше Васюкович с ококорени очи.

— Онова английско копеле успя да се измъкне с хеликоптер! — извика му Васюкович. — Трябва да си върна меча! На всяка цена.

— И какво очакваш да направя? — попита смутено Мишин. Васюкович завъртя очи, след което посочи към хеликоптера. — Сериозно ли говориш?

— Въоръжен ли е?

— Ами… така мисля.

— Тогава заповядай на пилота си да вдигне проклетото нещо във въздуха! Веднага! — Мишин се обърна и тръгна към хеликоптера; обърна се само, за да чуе как Васюкович му вика: — И го принудете да кацне, недейте да го сваляте, освен ако не се налага — не искам да изгубя меча, освен това един от хората ми е на борда. А ако с нея се случи нещо… — Той не довърши изречението. — Просто кажи на човека си, че връщането на меча е по-важно от всичко. Тръгвай!

Мишин кимна и хукна през поляната. Пилотът вече седеше на мястото си — беше хукнал към хеликоптера още при първите изстрели, готов за излитане. Той изслуша заповедите, които Мишин му изкрещя, кимна потвърдително и затвори вратата на кабината, като веднага набра комбинацията бутони за аварийно излитане. Хеликоптерът се съживи и перките на двигателите му се задвижиха.

Те се въртяха в противоположни посоки, което елиминираше необходимостта от опашна перка и правеше хеликоптера по-бърз и по-маневрен. По-смъртоносен. Това не беше транспортен вертолет, а боен кораб, високотехнологичен Ка 52 „Алигатор“, създаден да проследява и унищожава всяка цел.

Включително други хеликоптери.

Нина ужасено наблюдаваше как бойната машина се издигна над земята, за миг увисна зловещо над нея като блестящ гигантски черен скакалец, след което се обърна и набра скорост след другия хеликоптер.

След Чейс.

Малкият MD-500 прогърмя над предградията на Москва. Осветените среднощни улици се виеха под него, жилищните блокове просветваха като кутии с бижута в тъмното. Чейс може би щеше да се възхити на гледката, ако не я гледаше увиснал от шината на хеликоптера.