Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Чейс излезе иззад ъгъла с насочен към главата на пазача пистолет. Мъжът реагира със закъснение — първо, защото беше изненадан и второ, защото неволно замръзна от страх пред дулото на грамадното оръжие, което сочеше право към лицето му. Докато успее да преодолее парализата си, двата килограма твърда стомана се стовариха върху черепа му и го повалиха върху килима със същия успех, както ако беше поел някой от куршумите на пистолета.

С бърза крачка Чейс прескочи тялото и ритна вратата.

Озова се пред трима изненадани мъже: Круглов, Васюкович и още един, когото не познаваше. За сметка на това веднага разпозна предмета, който лежеше на масата.

Екскалибур.

— Здрасти — каза Чейс и насочи пистолета към Круглов. — Помниш ли ме?

— Чейс! — изсъска Круглов и присви очи. — Онова гадно копеле Мичъл. Той те доведе тук, нали?

— Постара се. Мечът е тук — каза той на Мичъл, преди да насочи пистолета към Васюкович. — Здрасти. Ти не ме познаваш, но аз те знам. Уби един човек, който значеше много за мен, както и още много други хора.

— Никого не съм убил — каза Васюкович и очите му проблеснаха зад очилата.

— Може да не си дръпнал спусъка, но всички те щяха да са живи, ако не беше заповядал на тоя задник да ти донесе меча. Що се отнася до мен… — Той щракна с ударника на пистолета, за да подчертае думите си. — Аз сам си дърпам спусъка. Ако ще убивам някого, поне имам куража да си понеса отговорността за това.

Както и очакваше Круглов въобще не реагира на чисто психологическия ефект от щракването на ударника. Васюкович примигна, но остана спокоен. Третият мъж, обаче, първо изпъна лице от страх, след което се опита да го прикрие със заплахи:

— Кой си ти? — озъби се той на Чейс. — И как смееш да ме заплашваш? Аз съм Мишин, заместник-министър на отбраната, и ще…

— Въобще не ме интересува, ако ще да си Юри Гагарин! — прекъсна го Чейс, след което насочи пистолета към него; Мишин стреснато отстъпи назад. — Сядай и си затваряй устата.

— Вече съм във въздуха — чу се гласът на Мичъл в слушалката, думите му едва се разбираха през воя на хеликоптера. — При вас съм след четири минути.

— А Нина как е? — попита Круглов. Чейс насочи пистолета към него. В очите на Васюкович проблесна разбиране, но Чейс беше насочил вниманието си към бившия кагебеец и не забеляза нищо.

— По-добре, отколкото ще се чувстваш ти след няколко минути — изръмжа той.

По устните на Круглов пробяга пресметлива усмивка.

— Какво още чакаш, Чейс? Защо не ме убиеш още сега?

— Какво си се разбързал толкова?

— Не съм, но имаш нас, имаш и Екскалибур. Няма причина да чакаш… освен ако пътят ти за бягство още не е разчистен — заключи той с широка усмивка на лицето. — Хайде, стреляй. — Мишин избъбри нещо на руски. — Той няма да стреля — каза Круглов на английски, за да може Чейс да го разбере. — Всички в сградата ще чуят изстрела. Той няма да успее да се измъкне от къщата, камо ли да прекоси двора.

— Продължавай да си го повтаряш. Междувременно… — Чейс пристъпи към масата, като даде знак с ръка на Васюкович и Круглов да отстъпят към отворения сейф в една от стените. — Аз ще прибера това. — Той взе Екскалибур.

— Правиш голяма грешка — каза Васюкович. — Каквото и да ти е казал Джак за мотивите ми да се сдобия с този меч, то е лъжа.

— Честно да си кажа, от опита, който съм насъбрал при контактите ми с разни милиардери в миналото, съм се научил да не вярвам на нито една тяхна дума. — Чейс отстъпи назад, в него започваше да се заражда безпокойство. Мичъл беше все още на три минути път от тях, а докато Екскалибур беше в него, той щеше да бъде принуден да стреля с тежкия дезърт ийгъл с една ръка, което щеше да намали точността му. А за да презареди, щеше да се наложи да пусне меча на земята.

Освен това се засилваше усещането, че нещо не е както трябва. Докато Мишин, който вече седеше на един стол, трепереше от страх, Васюкович и Круглов се държаха все по-самоуверено. Той погледна към вратата. Не се виждаше никой, освен падналия на земята пазач. Но…

— Джак — каза той с необичайна настойчивост в гласа. — Онези допълнителни охранителни системи — те само със сензорите ли са свързани? Или има и нещо друго?

— Не съм съвсем сигурен. — Гласът на Джак едва се чуваше през шума на хеликоптера. — Сигурно има и някои цифрови връзки за преноса на данните.

— Данни ли? Тоест към някой компютър? — Той погледна отблизо към отворения сейф. — Или към някоя камера? — В горната част на рамката се забелязваше малка кръгла дупка, която се виждаше само, ако вратата беше отворена.