Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Наблюдаваха го.

Хората, които се грижеха за сигурността в къщата, бяха видели всичко — и за да защитят шефа си бяха на редили на останалите да се придвижват максимално тихо.

Чейс погледна през вратата. Върху тялото на изпадналия в безсъзнание пазач падаше съвсем лека сянка — някой се беше притиснал към стената отвън…

Той измъкна пистолета си и стреля през рамката на вратата. Шумът беше оглушителен, откатът отхвърли ръката му нагоре и назад, а в стената цъфна огромна дупка, последвана от тъп удар — криещият се мъж беше отхвърлен назад и се блъсна в отсрещната стена.

Но той едва ли беше сам…

Чейс стреля и към другата стена. Някой се строполи на пода, кръв опръска килима.

С периферното си зрение той улови някакво движение…

Завъртя се към руснаците, които беше изправил до сейфа и видя Круглов да се хвърля към шефа си и да го събаря на земята зад стола на Мишин. Министърът изпищя и вдигна ръце в жалък опит да се прикрие от куршумите на Чейс.

Но той не стреля. В никакъв случай не можеше да си позволи да нарани руския заместник-министър на отбраната — дори за да убие Круглов или дори за да спре Васюкович. Вместо това той хукна към вратата, зад която се разнесе шум. Стисна здраво пистолета в едната си ръка, а с другата залюля Екскалибур…

Дори и без да блести с призрачната си светлина, мечът бе достатъчно остър, за да отсече ръката на охранителя, който се канеше да го простреля. Преди мъжът да успее да изкрещи, Чейс го зашемети с дръжката на тежкия пистолет и го повали на пода.

В коридора нямаше никой друг, но останалите сигурно идваха насам. Нина и Мичъл говореха един през друг, като крясъците на единия заглушаваха трескавия шепот на другия.

— Еди! Какво стана, какво правиш?

— Ако успееш да съкратиш времето за полет с три минути, ще бъде страхотно! — отвърна Чейс. — Как да се измъкна от тук?

— От там, откъдето влезе, само че подмини стълбите и свий вляво.

Чейс вече тичаше натам.

— Мамка му! А Нина как ще стигне до хеликоптера?

Шумът, който се чуваше от залата, се беше променил — усещаше се объркването от стрелбата.

— Еди, Еди! — каза Нина толкова силно, колкото смееше. — Дина току-що хукна нагоре по стълбите! Какво да правя?

— Нина — рече Мичъл, — след около две минути цялото място ще бъде обхванато от паника. Точно тогава трябва да излезеш оттам — или намери другите момичета на Приковски или просто открадни някоя кола и отивай директно в американското посолство.

— Но аз не знам къде се намира! — възпротиви се Нина.

Чейс почти беше стигнал до стълбите.

— Ще се върна за нея!

— Не! — Микрофоните в ушите им изпукаха от силния вик на Мичъл. — Ако се върнеш, ще умреш, а Васюкович ще си върне Екскалибур!

Чейс достигна стълбищата, спря се за миг, след което продължи напред.

— Мамка му! — Неохотно се съгласи, че Мичъл е прав. Стигна до чупката в коридора и сви вляво. — Нина, иди колкото се може по-близо до входната врата — щом хората започнат да бягат навън, тръгни с тях!

Зад гърба му с трясък се отвори врата. Той се обърна и стреля по охранителя, който се появи иззад ъгъла. Куршумът пропусна целта и се заби в стената, но въпреки това постигна желания ефект — мъжът отскочи встрани в търсене на прикритие.

Мичъл го упъти към терасата. Чейс отвори вратата с ритник, изстреля още един куршум назад по коридора и излетя навън. Преследващият го охранител се строполи на пода. Зад него стоеше Дина, облечена в черна официална рокля и боядисана в лимонено жълто коса.

Чейс се прицели и стреля. Тя го видя и се хвърли на земята към падналия пистолет на охранителя, а куршумът профуча над нея. Преди Чейс да успее да се съвземе от отката, тя пусна четири бързи изстрела. Той отскочи встрани сред дъжд от трески.

Озова се в библиотека. Стаята беше тъмна, но през сводестите френски прозорци влизаше достатъчно светлина от външните лампи, така че той успя да види терасата зад тях. Мичъл беше напълно прав, когато им каза, че ще има достатъчно терен, за да може хеликоптерът да се снижи достатъчно, но не и да кацне, така че щеше да е доста трудно.

Нямаше време да се чуди как се отварят прозорците. Вместо това просто замахна и хвърли Екскалибур с всичка сила. Мечът премина през тях с лекота и падна на терасата сред парчета счупени стъкла и дърво. Чейс прикри лицето си с ръце и скочи през образувания отвор. Едно щръкнало стъкло го поряза странично по главата, но всъщност коженото му яке пострада повече. Той се отърси от стъкълцата, грабна меча и насочи пистолета си към вратата на библиотеката.