Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— За това ли ти е била необходима? — попита недоверчиво Чейс. — Притежаваш най-голямата ядрена подводница в света и я използваш като генератор за електричество?

— Тя произвежда близо 200 мегавата. Но дори да използваме цялото електричество на Русия, то пак няма да е достатъчно. Затова ни е необходим свръхпроводникът. — Той отново погледна към уреда, който вече достигаше 0.47. — Най-високото ниво, което е достигала, е 0.72. Ако се вдигне над тази стойност, значи свръхпроводникът действа — канализирал е земната енергия в генератора. Но въпреки това ще продължава да консумира повече енергия, отколкото произвежда… докато уредът не отчете 1. Тогава процесът ще се превърне в самоиздържащ се.

— И тогава какво? — попита Чейс.

— Тогава… можете да си тръгвате.

Нина го погледна подозрително.

— Наистина ли ще ни пуснеш да си идем?

— Твоят годеник ми даде дума, че ще ми донесе Екскалибур. Аз му обещах, че в замяна на това ще ви пусна. Получих каквото ми трябваше — няма нужда от повече насилие.

— Може би трябваше да помислиш за това, преди да изпратиш малката си банда психопати да го търсят — изръмжа Чейс и хвърли изпълнен с омраза поглед към Круглов.

— Ако Джак не работеше срещу мен, нямаше да се наложи. Голяма част от вината за това е негова. Аз също не обичам да отнемам живот.

— Нима смяташ, че едно извинение ще оправи всичко? — попита горчиво Нина. — Лицемерно копеле такова! Само защото пращаш други хора да ти вършат мръсната работа не значи, че ръцете ти са чисти!

Но Васюкович вече не я слушаше, вниманието му беше изцяло съсредоточено върху уреда. 0.68… 0.69… Голямата камера се освети от нови електрически дъги, жуженето от машината се засили. 0.71… 0.72…

— Работи! — извика въодушевено Васюкович. Уредът вече отчиташе 0.73 и продължаваше да се покачва. Той изтича до една от конзолите, като говореше бързо и развълнувано на руски. Въпреки нежеланието си, Нина усети как я обзема въодушевление и желание да види как нивото се увеличава. На екрана се изписа 0.90, 0.91. Васюкович се върна обратно и се облегна на конзолата, променящите се цифри се отразяваха в очилата му. 0.96, 0.97…

Изведнъж спря.

Уредът се застопори на 0.97. На лицето на Васюкович се изписа объркване, след това гняв. Той изкрещя някаква заповед на техниците, като подканващо размахваше ръце. Единият от мъжете поклати глава.

— Какво стана? — попита Нина.

— Не знам. — Васюкович притичваше от конзола на конзола, избутваше техниците встрани и сам превключваше бутоните, но промяна в резултата нямаше. — Трябва да работи. Свръхпроводникът канализира земната енергия в системата — защо не се получава?

— Аз знам защо — разнесе се глас над главите им.

Всички погледнаха нагоре и видяха Мичъл да стои върху рамката на генератора. Беше се спуснал по въже през един от отворите за вентилация на купола. Той насочи пистолета си към Васюкович и стреля.

Стъклото на прозореца се пръсна на парчета. От дясното бедро на Васюкович плисна кръв. Олигархът се строполи на земята с писък.

Чейс вече буташе Нина към стълбата.

— Бягай! — изкрещя той, въпреки че не беше сигурен дали от камерата има друг изход. За да стигне до вратата на контролната стая, тя трябваше да мине край Круглов и Максимов, а той искаше да осигури чисто поле за стрелба на Мичъл.

Нов залп от куршуми повали двама от техниците, които стояха до конзолите си. Мичъл се спускаше по въжето. Чейс хукна към него, за да го издърпа навътре през счупения прозорец.

Нина започна да слиза бързо по стълбата. Круглов я забеляза, измъкна ножа с черно острие и хукна след нея. Тя скочи на мостчето и се огледа. На няколко метра пред нея имаше разклонение, което водеше към коридор в бетонената стена. Щом Круглов скочи на мостчето зад гърба й, тя се устреми към тунела.

Чейс придърпа Мичъл в контролната стая. Американецът стреля отново с футуристичното си оръжие, поваляйки още един техник и убивайки трима от охранителите. Под дъжд от куршуми Максимов потърси прикритие зад близката конзола.

— Липсвах ли ти? — попита Мичъл. После кимна към рамото си: на него висеше втория автомат. — Донесох ти нещо. По дяволите, внимавай!

— Мамка му! — Конзолата, зад която се беше скрил Максимов, летеше към тях. Чейс се хвърли на една страна, Мичъл на другата, конзолата профуча през прозореца и се разби на дъното на ямата. Грамадният руснак се устреми към тях. Мичъл успя да стреля веднъж и куршумът се заби в рамото на Максимов.