Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Тя е онова, което ти липсва. Тя е ключът, за да заработи цялата система. Нещо в биоелектричното й поле — не съм сигурен какво точно, но ще разбера. Но без тя да захрани меча, ти си притежавал просто една красива блестяща антика. — Той се изправи. — Е, вече знаеш.

И преди Нина да осъзнае какво става, той простреля Васюкович в сърцето. Руснакът потръпна конвулсивно и се отпусна мъртъв.

— Мили боже! — изпищя Нина. — Какво правиш, по дяволите?

— Върша си работата — отвърна той безчувствено. — Целта на тази мисия беше да унищожа операцията на Васюкович и да обезопася Екскалибур.

— През цялото време си знаел — каза тя, като първоначалния шок постепенно беше изместван от гняв. — Знаел си, че той не използва това място за оръжие!

— Разбира се, че знаех. — Той отпусна автомата, прескочи трупа на Васюкович и се приближи към нея, като бръкна в джоба си.

— Тогава защо ти трябваше да го убиваш? А всички тези хора?

— Защото не можем да позволим на никой друг да притежава тази технология — с каквато и да е цел.

— Имате си собствена система, нали? — осъзна тя. — DARPA е построила същия такъв генератор.

— Така е — отвърна Мичъл. Той погледна през прозореца и видя, че Чейс е изминал повече от две трети от разстоянието. — Проблемът е, че и нашата система не работи. Но скоро тази пречка ще бъде преодоляна. Еди! Еди, чуваш ли ме?

Звънтенето в ушите на Чейс беше намаляло до такава степен, че той успя да чуе името си, въпреки че не можа да разбере останалите думи на Мичъл. Той се спря и погледна към контролната зала, като сви шепа до ухото си, за да покаже, че има проблеми със слуха.

— Като че ли малко е оглушал — каза Мичъл. — Да видим дали ще чуе това.

Той отново вдигна пушката си и стреля.

Оглушал или не, Чейс все още можеше да разбере когато някой стреля по него. Той се хвърли назад, а куршумите зачаткаха по металното мостче. Разхвърчаха се късчета метал.

Нина се хвърли към Мичъл, опитвайки се да отблъсне оръжието. Той я сграбчи за ръката и тя усети силна болка, последвана от разпростираща се студенина. Той отдръпна ръката си, разкривайки пластмасов диск в основата на средния му пръст, който се придържаше от пръстен. От центъра му стърчеше окървавено късо шипче.

Тя залитна назад, внезапно усетила как крайниците й се вкочаняват.

— Какво… какво ми направи?

— Трябва да свършиш малко работа за мен — каза той, като гласът му достигна до нея като от другия край на дълъг тунел. — Но не вярвам, че ще го направиш доброволно.

— Ти, кучи… — едва успя да произнесе тя, преди коленете й да се подгънат. Строполи се на пода, но не усети болка, защото мрак погълна сетивата й.

Прикрит зад една от подкрепящите колони на генератора, Чейс внимателно надзърна към контролната зала и видя как Нина се свлича на пода.

— Копеле! — изсъска той, прицели се в Мичъл и дръпна спусъка.

Никаква реакция. Той превключи на други амуниции и отново опита. Пак нищо.

Мичъл извика нещо. Той се опита да го чуе.

— Няма да стане, Еди! — викаше Мичъл, като държеше своя ХМ-201. — Не би могъл да стреляш по хора с това! Не можеш! Обезвредих ключалките на моя…

Преди да завърши, Чейс се прицели над американеца и изстреля откос експлозивни куршуми в тавана на контролната зала. Дигиталният брояч отчете нула за по-малко от секунда, автоматът вибрираше в ръцете му като моторна резачка. Мичъл се хвърли встрани, избягвайки дъжда от отломки. Чейс го проследи с поглед и превключи на бронебойни патрони с надеждата, че ниската стена ще заблуди сензорите на оръжието и това ще му позволи да простреля Мичъл през нея, но оръжието просто изщрака на празно.

Екранът внезапно проблесна в червено. Силна миризма на изгоряло го удари в носа и той захвърли автомата на земята след като от него се разнесе гъст черен дим, а полимерният му скелет започна да цвърти и да формира мехурчета. Мичъл беше активирал от разстояние самоунищожението на оръжието и беше превърнал електронните му компоненти в разтопена шлака.

Той се скри отново зад колоната, в очакване Мичъл да отвърне на огъня, след като го беше обезоръжил. Нищо такова не се случи. Над главата му проблесна електрическа мълния и той разбра защо — редица от електромагнити се спускаше от другата страна на колоната. Изглежда, Мичъл наистина не искаше да ги повреди.

Което можеше да му даде шанс да стигне до контролната зала. Ако успееше да се придържа достатъчно близо до…

Едно приглушено тупване го накара тъкмо навреме да покрие очите си, преди изстреляната граната да взриви още една част от мостчето над главата му. Взривната вълна го събори по гръб. Той припълзя обратно към прикритието на магнитите и видя, че пътят му към контролната зала е напълно отрязан.