Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Мичъл огледа терена и изглеждаше доволен. Отиде в средата на залата и метна Нина през рамо.

Чейс си помисли, че се кани да я отнесе към изхода, но вместо това той слезе по стълбата до същото ниво като руснака, след което се качи на малкия асансьор, слизащ до дъното на ямата. Започна да се спуска надолу, без да пуска Нина на земята.

Чейс го наблюдаваше безсилно. Отново погледна към генератора. Вертикалните подкрепящи колони бяха отделени от магнитните пръстени посредством силни изолатори и той нямаше представа от мощността на електричеството, течащо по пръстените — а колоните бяха единственият начин да стигне до мостчето под контролната зала. Една погрешна стъпка — и щеше да бъде изпържен.

Асансьорът мина край увисналия, изпаднал в безсъзнание Максимов и достигна дъното на ямата. Наблизо лежеше тялото на Круглов, а в центъра се намираше устройството, в което лежеше Екскалибур. Мичъл отнесе Нина до него. Той остави автомата си на земята, след което я настани близо до меча. Хвана я за ръката, нагласи пръстите й така, че да обхванат дръжката…

— Не! — извика Чейс, уплашен, че електрическият ток ще я убие, но беше твърде късно.

Мичъл притисна омекналите й пръсти към меча…

Екскалибур заблестя със силна синя светлина. Размерът и честотата на електрическите дъги, които се извиваха над главата на Чейс, внезапно се увеличи.

Мичъл почти затвори очи, заслепен от блясъка, но въпреки това не пусна ръката на Нина.

— Как ти се струва, Еди? — извика той. Гласът му едва се чуваше сред нарастващото бръмчене на машината. — Много е яко, нали?

— Какво правиш, по дяволите?

— Ще накарам машината на Васюкович да заработи. Жалко, че не е жив, за да го види, но пък какво от това! — Той повдигна ръката на Нина от меча; блясъкът веднага изчезна, но бръмченето на генератора не намаля. — Да! Преминал е прага — прав бях!

Той отпусна Нина на пода, след което свали раницата си и я отвори. Вътре имаше още едно парче метал, в което Чейс разпозна по-голямото парче от Калибърн. Мичъл внимателно плъзна отчупеното острие в отвора до Екскалибур така, че двата меча да се докоснат. След това отново нагласи Нина така, че да докосне Екскалибур. Той отново заблестя с великолепна светлина — Калибърн също светна, макар и не толкова ярко. Електрическото жужене започна да се засилва.

Мичъл отдръпна ръката на Нина. Синята светлина изчезна, но шумът от генератора продължи да се засилва. Той сграбчи Екскалибур за дръжката и го издърпа навън, като остави само Калибърн на мястото му. Под купола се появяваха все повече електрически изпразвания. Мичъл прибра меча в раницата си и я метна на гръб, след което се наведе да вдигне Нина, взе автомата и се върна при асансьора.

— Ще трябва да се сбогуваме, Еди — каза той, като стигна до горното ниво. — Нищо лично, просто не мога да оставя жив никой, който знае какво направих.

— Мамка му, честно, представа си нямам! — извика в отговор Чейс, който продължаваше да се крие. — Значи ще ме застреляш?

— Така да се каже. Цялото това място е на косъм да се превърне в оръжие — антенната решетка може да вкарва в него мощност, но може и да я източва. Милиони ватове. Ако свръхпроводникът си е на мястото — не толкова ефективен като Екскалибур, но върши работа, — тогава системата просто ще продължи да тегли все повече и повече земна енергия. А аз възнамерявам да я изпусна навън цялата — наведнъж.

— Възнамеряваш да взривиш това място?

— Така ще мога да събера емпирични данни и за системата на DARPA! Ще настроя антените така, че да нагряват йоносферата над нас, след това ще изстрелям цялото количество енергия нагоре — и отразената земна енергия ще отскочи право надолу и ще унищожи цялото съоръжение.

— Чиста работа — рече саркастично Чейс. — Ами Нина?

— Ще я взема с мен — нужна ми е жива. Поне докато не намеря някой друг, който да предизвиква същия ефект. Сбогом, Еди. — Той се изкачи обратно по стълбата, носейки Нина.

— Мамка му! — Чейс отчаяно започна да търси друг начин за измъкване от залата с генератора. Не се виждаше нищо. От време на време зърваше Мичъл, който работеше върху конзолите. Интензитетът на волтовите дъги над главата му се засили, електрическите мълнии се виеха под купола като течни змии.

Той хукна към края на счупеното мостче. Надолу висеше изкривената и откъсната част, от която стърчеше някаква решетка. И като че ли можеше да я достигне…

Той се върна назад, за да се засили по-добре. Погледна отново към контролната зала; Мичъл вече не се виждаше. Дали все още програмираше системата или вече беше побягнал заедно с Нина?