Лили Джърмейн - Пет мили

Един час по-късно стоях на една от терасите, която беше свързана към огромна гостна, приличаща на болнична стая, цялата в бяло и с високи стени. Слънцето беше започнало да се скрива от хоризонта, и предположих, че Дорнан и синовете му планираха дали да атакуват щом падне нощта, или да изчакат сутринта. Ако нападнеха склада на колумбийците тази нощ, щях да изтърва шанса си да остана сама с моторите им и да поставя бомбите и всичкото това време щеше да е загубено.

Господи, дано успеех да остана насаме с тези мотори поне за пет шибани минутки.

Чаках. Наблюдавах вратата. Домашно приготвените бомби на Елиът прогаряха дупка в дамската ми чанта или поне така усещах аз.

И все пак още беше рисковано. Знаех, че при всички обстоятелства нямаше да се возя с тях. Дори и да имаше фалшив паспорт и за мен, което беше много вероятно, ако се наложеше да се доближа до границата, щяха да ме разкрият. Може и да заблуждавах Дорнан и синовете му, но не можех да заблудя полицейските кучета, рентгеновите машини и въоръжените полицаи.

Чу се шум от приближаващи стъпки и още преди да се появи на вратата, знаех, че е Дорнан. Нещо в походката му, в начина, по който обувките му удряха пода, нахаканата арогантност, която витаеше около него, се усещаха с всяка негова стъпка.

Е, тези стъпки бяха преброени. Тази вечер щеше да умре. И кошмарът ми най-накрая щеше да приключи.

Затвори вратата след себе си и пусна чантата си на леглото. Без да проговори, закрачи към мен и притисна коравото си тяло към гърба ми.

Плъзна едната си ръка под тениската ми и започна да си играе със зърното ми, а с другата стисна брадичката ми с два пръста. Придърпвайки ме, извърна главата ми настрани, за да го погледна в тъмните като въглени очи, които горяха от желанието му за мъст.

— Май някой ви е откраднал моторите — казах, посочвайки към празната алея. Разбира се, че не бяха откраднати, тъй като видях как преди няколко минути Дони и Джейс ги бяха избутали някъде зад ъгъла.

— Заключени са в гаража за вечерта — отвърна Дорнан. — Не искаме някой да ни види и да ни изпорти.

В гаража. „Благодаря ви, сър, за тази изключително важна информация.“

— Чаках те — казах, преди да притисне устните си в моите. Имаше вкус на бира и цигари, които не биха били чак толкова неприятни, ако не идваха от него.

— О, така ли? — попита с дрезгав глас. Не можех да повярвам, че това бе последният път, в който щях да чуя гласа му. Последният път, в който щеше да ме докосва с ръцете си. Последният път, в който щеше да ме опипва открито на терасата, където всеки можеше да ни види.

— Ъхъъъм — отвърнах, завъртайки език около неговия, чувствайки се супер сбъркана от факта, че се възбуждах от предстоящата му смърт. Господи, колко бях извратена.

Разкопча дънките ми и плъзна ципа бавно надолу, след което вкара ръката си вътре и издърпа бикините ми настрани. Вече бях влажна, развълнувана и възбудена от вероятността да държа живота му в ръцете си, вместо той моя.

— Оох — ахнах, когато вкара пръстите си в мен.

— Толкова си тясна — изръмжа той, докато движеше пръстите си бързо. Бузите ми почервеняха, когато се огледах наоколо, сещайки се, че всеки можеше да ни види.

Той извади пръстите си и ме хвана за рамото, завличайки ме в стаята.

— Събличай се — заповяда, като разкопча дънките си и хвана пениса си в ръка. Изпълних нареждането, хвърляйки блузата и дънките си в ъгъла, и останах единствено по сутиен.

— Лягай по корем — нареди, — дупето нагоре. — Направих каквото ми нареди, подчинявайки се както винаги.

Но не за дълго.

Лежах неподвижно в очакване на следващия му ход, а вагината ми пулсираше от мисълта какво предстоеше.

Не ме разочарова. Приведе се напред, навлезе в мен, а аз извиках, чувствайки се изпълнена до пръсване и то от самия Дявол.

Направи няколко мощни тласъка и внезапно излезе от мен, извивайки ме за рамото, за да се обърна по гръб.

— По-широко — каза, разтваряйки краката ми, докато бедрата ми не се опънаха до болка. Вкара хуя си в мен бързо и мощно и не след дълго застина на място, очите му се завъртяха и той се разля в мен.

За последен път. Господи, надявам се.

Унесохме се с преплетени тела, или поне той, докато аз се преструвах. Лежах с часове, а ленивото чувство след секса изчезваше, оставяйки след себе си единствено тъга и отчаяние. Изведнъж се почувствах така сякаш щях да изпадна в истерия и си поех дълбоко въздух, опитвайки се да попреча на сълзите си да потекат.