Лили Джърмейн - Пет мили

Но те потекоха, стичайки се надолу по бузите ми като водопади. Толкова бях свикнала да чукам мъжа, който ме беше изнасилил и който беше унищожил всичко, че в мисията си да му отмъстя бях забравила кое бе нормално.

Точно в този момент разбрах колко много се ненавиждах. Не беше чудно, че Елиът и Джейс не понасяха мен или нещата, които правех. Начинът, по който живях. Начинът, по който мислите ми се простираха единствено до следващото мъртво тяло — факт, който беше също толкова мрачен, студен и непростим като очите на Дорнан, когато ме погледнеше.

Също така разбрах, че дори когато Дорнан и синовете му умрат, нямаше да се освободя от онова ужасно чувство, което обитаваше всяка клетка от тялото ми. Тази мръсотия. Ако бях една от типичните жертви на насилие, които дават по телевизията, щях да изтъркам тялото си до кръв и да си пролея сълзите под някой горещ душ, но бях правила тези неща милион пъти през последните шест години и никога, никога не бяха помагали.

Затова реших да направя това, което щеше да ме накара да се чувствам по-добре. Измъкнах се леко, внимавайки да не събудя Дорнан, и запристъпвах тихо към банята. Почувствах се по-добре, след като плиснах малко вода на лицето си. Заразглеждах голото си тяло в голямото огледало зад мивката и видях, че ребрата и бедрените ми кости все още бяха грозно изпъкнали. Белегът от захапка на гърдата ми беше станал лилав и натъртен, откроявайки се на фона на кожата ми. Бях изгубила златистият блясък на тена си, който имах, когато пристигнах в Ел Ей, и кожата ми изглеждаше пепелява и болнава.

Облякох се тихо, нахлузвайки една черна нощница през глава и използвах нинджа уменията си, да вдигна чантата си безшумно от земята. Тежките експлозиви се разместиха един в друг в дъното на чантата и аз погледнах към Дорнан, за да се уверя, че все още спеше дълбоко. Не помръдна и аз запристъпвах бавно и безшумно към вратата, докато през цялото време погледът ми не изпускаше лицето му.

Слязох надолу по стълбите и поех по дългия, извит коридор, който пресичаше целия първи етаж, като се оглеждах и ослушвах да не ме види някой. Знаех, че няколко от братята вероятно пазеха на смени, но ми се струваше по-вероятно да държат под око периметъра отвън, отколкото отвътре.

Промъкнах се към другия край на къщата, опитвайки се да позная къде се намираше гаража. Ако не се лъжех, братята бяха избутали моторите зад далечния ъгъл на къщата, отвъд спалните. Трябваше да е сравнително близо, иначе щяха да ги подкарат, затова се доверих на интуицията си и поех в тази посока.

Имах късмет. След няколко неуспешни опита в килера и складовото помещение, най-накрая се озовах в гаража, който се намираше отстрани на коридора, а вратата му не се отличаваше по нищо от останалите в къщата. Изпробвах дръжката и сърцето ми препусна от радост, когато тя се завъртя без проблем. Разбира се, че беше заключена от външната страна. Бях толкова радостна, че никой не я беше заключил и отвътре.

Затворих вратата зад мен и завъртях ключа, за да имам време да се скрия, ако някой решеше да влезе. Усетих, че моментът на истината и действията беше настъпил. Бях ужасена, а сърцето ми щеше да се пръсне.

Моторите бяха паркирани в дъното на гаража и аз се отправих натам, непоколебима и толкова нервна, че чак ми се гадеше. Отне ми няколко минути да извадя пликовете и телефоните от подплатата на дамската си чанта и да ги наредя пред мен с треперещи ръце. Включих ги и с облекчение разбрах, че Елиът се беше сетил да ги зареди и изключи, преди да ми ги даде. Пристъпих на пръсти към първия мотор в редицата и развих капачката на резервоара, в същото време придържайки един от телефоните и плика с метални лагери и пирони. Потях се и се задъхвах в задушния гараж. Сигурно бях страшна гледка в момента, натиквайки експлозиви в мотора, облечена само по нощница, докато превъртах от страх и липса на кислород.

След като се забавих сякаш с часове на първите два мотора, успях да вкарам останалите експлозиви в резервоарите доста сполучливо. Огледах се наоколо за парцал, с който да забърша моторите. Бяха капнали малки капки бензин по тях, но тъй като в порядъчната стая нямаше нищо, което да наподобява парцал, ми се наложи да импровизирам. Използвах долната част на нощницата си, благодарна, че бях решила да нося черно, и попих капките.

Доволна, отстъпих назад и загледах моторите, които вече бяха натъпкани с експлозиви. Бях решила да напъхам две бомби в мотора на Дорнан, така че каквото и да се случеше, шибанякът да се овъгли, щом натисна бутона.